Дж. Р. Р. Толкин е най-познат на читателите с книгите си „Властелинът на ръстните” и „Хобит”, които имат и изключително успешни филмови адаптации, пише Lira.bg.
Но със сигурност има какво още да научите за учения, писателя и поета Толкин:
Авторът на „Хрониките на Нарния” Клайв Стейпълс Луис бил приятел и довереник на Толкин, двамата работели в Оксфорд по едно и също време.
Връзката им била толкова силна, че съпругата на Толкин ревнувала, а самият Толкин успял да върне към християнската вяра приятеля си.
Според автора на „Хобит”, Луис непрестанно го убеждавал да публикува написаното от него, но приятелството им било изпълнено с трусове.
То охладняло, след като Луис започнал връзка с разведена американка, което Толкин приел като антикатолическа постъпка.
След години на минимално общуване Луис умира. В красиво писмо до дъщеря му Толкин пише колко му е липсвал неговият приятел и описва раздялата им като „старо дърво, гуещо листата си едно по едно”.
Толкин измисля 14 езика, много от които включва в романите си.
Докато е в Оксфорд между 1929 и 1959 г., той специализира в областта на старонорвежката и староанглийската лингвитика и владее свободно изчезнали езици, като средновековния уелски, например.
Запазени са записи на Толкиновата поезия и песни, написани на такива дилекти, като например готската творба „Bagme Bloma”, за която се е смята, че е първата поетична творба на този език от 1000 години.
Толкин е бил религиозен и дори твърдял, че „Властелинът на пръстните” е религиозна и по-сепциално католическа творба.
Запалените читатели ще забележат, че в нея никъде не се споменава религия или специфични религиозни практики, но Толкин искал символиката да отправя тези послания.
Толкин донякъде завиждал на героите си, живеещи в света, създаден от собственото му въображение.
Въпреки че е бил по-висок от дребничките си герои, пушещият лула любител на природата напомня на тях по външност.
Той ненавиждал тежката храна, предпочитал да си ляга късно и да става късно и е бил особено запален по гъбите.
Толкин не бил типичният оксфордски профсор.
Опитвал се да плаща за продуктите в магазина с изкуствените си зъби и веднъж отишъл на парти, облечен като полярна мечка.
Вдъхновението му за хобитите дошло в пристъп на раздразнение, когато написал върху оставен от мързелив студент празен изпитен лист „В дупка в земята живееше един хобит”.