Турция обмисля възможност за навлизане на иранска територия при евентуален срив на властта в Техеран след американски военни удари. Информацията идва от Bloomberg и е представена като превантивна мярка срещу нова бежанска вълна.
Официалният мотив е сигурността. Но зад него все по-често се прокрадват съмнения за далеч по-мащабни геополитически цели.
Анкара вече е започнала да преразглежда плановете си за защита на 560-километровата граница с Иран. Обсъжда се засилване на контрола и дори създаване на буферна зона при колапс на иранското управление.
Турция вече приема близо три милиона сирийски бежанци. Властите се опасяват, че нов регионален конфликт може да отприщи още по-голям миграционен натиск.
Официалната версия е ясна – превенция. Но анализаторите виждат и друго измерение.
Плановете на Анкара пораждат страхове от сценарий за разпад на Иран по етнически линии.
В северозападните ирански провинции живеят милиони етнически азербайджанци. Те представляват около 23% от населението на страната – приблизително 20 милиона души.
Турция и Азербайджан поддържат тесни културни и политически връзки с тези общности чрез медии, образование и обществени инициативи.
Това поражда въпроса дали евентуално турско „навлизане“ няма да се превърне в инструмент за откъсване на територии.
Наскоро и The Washington Post направи директни сравнения между Иран и бивша Югославия. В публикацията се говори за риск от „балканизация“ на страната по етнически и регионални линии.
Изданието допуска възможност северозападните райони с азербайджанско мнозинство да се отделят при политически хаос.
В този контекст Турция – стратегически съюзник на Азербайджан – изглежда като потенциален играч в подобен процес.
Официалната версия на Анкара е за сигурност и защита от миграционен натиск. Но съчетанието от военни сценарии, етнически фактори и международни анализи поставя под съмнение този наратив.
Ако властта в Иран се разклати, въпросът вече не е само за бежанци.
Въпросът е дали регионът няма да стане сцена на ново прекрояване на граници – този път под прикритието на „хуманитарна необходимост“.






