По сандалите ще ги познаете. И хусите, и анемичните безтестостеронови европейци също. Те си приличат, но не само по сандалите, но и по своята горда безпросветност, фанатичен егоизъм и неприкрита чудовищност. И хусите убиват, но и европейците знаят как. Нищо, че приличат на отдавна загубил пътя си сперматозоид.
…….
Малко френско село, до някакъв малък френски град. Гледам го, около 70-годишен. Слаб, висок, изпит и с очила. С милитари гащета и сандали, разбира се. Кръстосал е деликатно окосмените си либерални крачета, пуфти с лула и мълчаливо наблюдава своята неподлежаща на рециклиране съпруга. Тя пък е с прическа “младата Галя Прокопиева” (ако помните съпругът й също беше коафьорско чудо през 90-те), а петнистата й изсъхнала кожа навява тъжен спомен за непило със седмици вода диво африканско животно и краден крем от летището във Варшава.
Та, до тези двама нереализирани фашисти стои и тяхното куче. Млада красива хрътка с още детска душа. Затова и когато на терена се появява котка, тя скача за шумна игра. Фашистът обаче, оказва се, не спи. Така я стисва за врата, че тя, горката, пищи десетки минути след това. И всичко това под одобрителния поглед на паралелната Елена Поптодорова.
Всъщност, кратко е: Чудовища има навсякъде. Някои са със сандали, други - не, някой са черни, а други - не, някои са евреи, а други - не, но всички са изроди. Вярващи в своя горд и съдбовен път.
И като стана дума за път, видях, че се е сресал напът. За Божидар Божанов говоря. Все пак в тази полит-културна безпътица всеки път си е път! Бил той и по средата на черепа на Божанов. Но както вече казах в началото, по сандалите ще ги познаете. Защото сандалите са сандали, само когато са на път. Който не вярва, Урсула ще му го покаже, а село Крушари пък ще му го докаже.
Автор: Васил Петев






