Снимка: фотограф: д-р Пламен Михайлов Забравената драма на 13 октомври: Бягство, несподелена любов и жестоката съдба на 36 християнски девици
Православната църква почита на 13 октомври свети Григорий, просветител на Армения, и светите мъченици Рипсимия, Гаяния и техните спътнички. Зад църковното предание се крие история за бягство от Рим, отказ на младата Рипсимия да се подчини на могъщи владетели, жестоко преследване и чудодейно изцеление, което според християнската традиция променя съдбата на цяла държава.
Историята отвежда в Древния Рим по времето на император Диоклециан. Според християнското предание Гаяния била наставница на общност от девици, посветили живота си на Бога. Сред тях била младата Рипсимия, чиято изключителна красота привлякла вниманието на императора.
Диоклециан пожелал да я вземе за жена, но Рипсимия отказала да се откаже от своя обет. За да избегнат принудата и преследването, девиците напуснали Рим и потърсили убежище в Армения.
Това решение обаче не им донесло дълго спокойствие. Според преданието римският император изпратил послание до арменския цар Тиридат III с настояване Рипсимия да бъде открита и върната.
Когато войниците открили девиците, самият Тиридат III бил впечатлен от красотата на Рипсимия. Той също пожелал да я направи своя съпруга, но срещнал категоричен отказ.
Според църковния разказ отказът разгневил владетеля и довел до жестоко преследване. Рипсимия, Гаяния и техните спътнички били подложени на мъчения и убити заради отказа си да се отрекат от християнската си вяра.
Традицията свързва смъртта им с почитта към светите мъченици, която се запазва в Арменската апостолическа църква и до днес.
Докато девиците били преследвани, свети Григорий преживявал собствена трагедия. Заради християнската си вяра той бил хвърлен по заповед на Тиридат III в дълбокия затвор Хор Вирап, където според преданието прекарал 13 или 14 години.
Мястото било смятано за сигурна смъртна присъда. Въпреки това Григорий оцелял, като тайно получавал храна от милосърдна жена.
Години по-късно сестрата на царя сънувала сън, който според преданието разкрил, че единствено Григорий може да помогне на владетеля.
Той бил изваден от затвора и се помолил за изцелението на царя.
Според християнското предание Тиридат III бил поразен от тежко безумие след мъченията и смъртта на девиците. След молитвите на Григорий царят оздравял и приел християнството.
Впоследствие Григорий станал първият католикос на Армения и изиграл ключова роля за разпространението на християнската вяра в страната.
Армения традиционно се смята за първата държава, приела християнството като държавна религия, обикновено датирано около 301–314 г. Историците продължават да обсъждат точната година, но значението на събитието за арменската идентичност е безспорно.
Паметта на свети Григорий, Рипсимия, Гаяния и техните спътнички съчетава темите за личния избор, свободата на съвестта, преследването заради религиозни убеждения и силата на вярата.
За вярващите това е история за духовна устойчивост и саможертва. За историята на Армения тя е свързана с началото на християнската държавност и с изграждането на религиозна традиция, която продължава да съществува повече от 1700 години по-късно.






