"Не съм много сигурен, че всеки влиза за победа. В риалити формати влизат и хора, които искат слава, ама аз не съм от тях. Ако не си влязъл за победа, няма как да стане сблъсъкът, шоуто", призна той пред "Телеграф", но не скри и какво не е харесал в собственото си поведение на Арената, а и в цялостната стратегия, на която е разчитал.

"Няколко момента са. Единият е около финалите, когато доста от хората ни виждаха като мишени и искаха да ни отстранят. Виждаха богатството. Покрай множеството хвалби от Ралица и Димо се насъбра усещане в останалите, че в крайна сметка наистина сме конкуренти за победата и трябва да се постараят да ни елиминират, за да могат и те да се справят, защото имаме прекалено много грошове и ако си купим на полуфинал предимство, с нашите умения най-вероятно ще достигнем и финал и това ги притесни.

Усещах, че почти всички са срещу нас и не ми беше лесно. Другият момент бе, когато ми се насъбраха прекалено много седмици глас. Това бе около 7-ата седмица и натрупалия се глад бе доста неприятен.

Имаше момент, в който се усъмних дали стратегията ми е правилна. Още в предишни сезони бях забелязал, че когато двама души играят заедно, може много добре да се получи и да се подкрепят. Аз знаех, че първо ще ни е много по-добре, защото ще си имаме подкрепа, а от друга страна останалите ще ни виждат като сила и малко или много ще искат да се приобщават към нас.

Пред зрителите пък, ако успеем да си запазим приятелството, ще е, че сме си отстояли мъжката дума. В някакъв момент започнах да се съмнявам, защото не знаех как изглежда навън. Колкото повече напредвахме и аз, и Добри, толкова повече искахме победата.

И двамата имахме цел да развием нашите си образи, но играейки заедно, знаехме, че малко или много това нещо се жертва, защото, когато аз направя нещо положително, то малко или много се приписва и на него и по същия начин бе същото и с отрицателното усещане. Това беше моментът, в който се чудех дали искам да продължа с тази стратегия или да се подкрепяме, но да играем индивидуално. Малко или много обаче играта ни беше завладяла и трябваше да си се държим заедно двамата, иначе много хора щяха да се обърнат срещу нас", сподели Мартин.

На финала компютърният специалист посвети наградата на баща си, който го гледа Отгоре. По време на играта си той не спомена нищо за личния си живот и какво е преживял, затова това бе изненада за всички.

"Казах, че посвещавам победата на родителите си. И на двамата, защото нищо от това, което направих, нямаше да е възможно без тях. Всички тези физически изпитания, пред които минах, това, че не се предадох ментално и не паднах психически, вярата, че мога да спечеля, е благодарение на тях и това, че са инвестирали толкова много в мен и бях щастлив, че нося победа, която не чувствам само моя, а и тяхна. 

Не се предавам в никакъв случай. Винаги се сещам как когато имаше криза или беше трудно, никога не е хленчил или казвал, че не може да се справи. Винаги го виждах като една машина, която отиваше, работеше и намираше и време да отдели за нас. Винаги съм го виждал, че му се живее, а не иска просто да се остави по течението. Искаше винаги нещо да направи и да бъде главният герой. Това е най-хубавият урок и пример, който имам от него. Черпя енергия от това, което съм видял от него."