През 1956 г. тя става част от трупата и посвещава близо три десетилетия на сцената. През годините работи с редица значими режисьори и изгражда множество образи в спектакли по българска и световна драматургия.
Сред първите ѝ роли е Мариана в „Лично дело“ от Александър Щейн, постановка на Кънчо Илиев от 1956 г. Следват Патриция Лансен в „Лека нощ, Патриция!…“ и Ния в „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ по Димитър Талев.
През 60-те години Дамянова се среща с различни драматургични светове и режисьорски почерци. Сред ролите ѝ са Льоля в „Окена“, Нели в „Необикновен процес“, Наталия Дмитриевна Горич в „От ума си тегли“, Антеа Кокс в „Дипломати“ и Мирослава в „Самуил“.
През следващите години тя се превъплъщава в редица запомнящи се образи, сред които Кармелина в „Голямата печалба“, Розина в „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“, Мария в „Улица „Безименна“, Кераница в „Албена“, Въловица в „От земята до небето“ и Кралицата в „Честна мускетарска“.
През 1982 г. Нина Дамянова изпълнява ролята на Синьора Монтеки в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка на Иван Добчев.
С дългогодишното си присъствие в трупата, с ролите си и с работата си с поколения творци Нина Дамянова остава част от историята на театър „Българска армия“. Нейният професионален път е свързан с период, в който художественият облик на театъра се оформя и утвърждава.






