Маргарет Хамилтън, изследователката новатор, помогнала за създаването на софтуерното инженерство и чийто код допринася за безопасното кацане на астронавтите от програмата „Аполо“ на Луната, почина на 90-годишна възраст.

Бившият работодател на Хамилтън — Масачузетският технологичен институт (MIT) — потвърди смъртта ѝ в публикация на катедрата по аеронавтика и астронавтика. Тя е починала на 30 септември, съобщи MIT. Причината за смъртта не беше съобщена.

Именно в MIT, където започва работа през 1959 г. и остава до средата на 70-те години, Хамилтън ръководи отдела за софтуерно инженерство в Лабораторията за инструменти. През 1961 г. лабораторията сключва договор с НАСА. Впоследствие Хамилтън оглавява екип от около 100 инженери, разработили софтуера за управление на мисиите „Аполо“.

Работата ѝ допринася и за утвърждаването на софтуерното инженерство като самостоятелна професионална област — термин, който самата Хамилтън популяризира.

„Да се каже, че Маргарет Хамилтън е била пионер — да се каже, че е изпреварила времето си — би било драматично подценяване“, каза в изявление Оливие де Век, професор от програмата „Аполо“ и временно изпълняващ длъжността ръководител на катедрата по аеронавтика и астронавтика в MIT.

„Тя е била софтуерен инженер във време, когато тази област е била в начален стадий на развитие. И не само е разработила усъвършенстван код, но и е ръководила екип, използващ тази зараждаща се технология за създаването на една от най-сложните системи, постигани някога от човечеството.“

През 2016 г. Хамилтън беше удостоена с Президентския медал на свободата от президента Барак Обама за приноса си към науката и космическите изследвания.

Пионер в предотвратяването на софтуерни грешки

Според MIT Хамилтън е родена в Паоли, щата Индиана, през 1936 г. Учила е в Мичиганския университет, а по-късно получава диплома по математика от колежа „Ърлхам“ в Индиана. Започва работа в MIT, докато съпругът ѝ учи право в Харвард.

Докато работи по разработването на критично важния бордов софтуер за командните и лунните модули на космическия кораб „Аполо“, Хамилтън има ключов принос за създаването на система, устойчива на грешки и непредвидени ситуации.

Една от често споменаваните предпазни мерки, въведени от нея, е т.нар. „грешка на Лорън“, кръстена на дъщеря ѝ. Хамилтън открива проблема, след като тогава четиригодишната Лорън си играе със симулатор на командния модул на „Аполо“.

„Тя обичаше да играе на астронавт, защото ме виждаше да правя това по време на някои от симулациите, които провеждахме“, разказва по-късно Хамилтън в рамките на проект за устна история.

„Това беше хардуерна симулация, защото искахме да проверим как софтуерът работи заедно с всичко останало — астронавта, хардуера. Спомням си, че веднъж симулацията на Лорън се срина и си помислих: „О, Боже мой, как се случи това?“

След това Хамилтън програмира допълнителни предпазни механизми, които да предотвратят възникването на подобен проблем по време на полет — ситуация, която в космоса би могла да има много по-сериозни последици.

НАСА посочва един от най-значимите примери за приноса на Хамилтън към успеха на програмата. По време на историческата мисия „Аполо 11“ през 1969 г. софтуерът отменя опит за прехвърляне на изчислителния ресурс на бордовия компютър към радарната система.

Намесата на софтуера, настъпила само три минути преди първото кацане на Луната, „позволи на мисията да продължи безопасно“, посочва НАСА.

След приключването на работата по програмата „Аполо“ Лабораторията за инструменти на MIT е отделена от института и се превръща в Лаборатория „Чарлз Старк Дрейпър“, днес известна като „Дрейпър“.

Хамилтън не се присъединява към новата организация, а вместо това основава собствена компания. Главният изпълнителен директор на „Дрейпър“ Джери Уолец заяви в изявление, публикувано от MIT, че Хамилтън е оставила „незаличима следа“.

„Чрез своето лидерство и принос тя помогна да се гарантира, че астронавтите от „Аполо“ ще кацнат безопасно на лунната повърхност и ще се върнат благополучно у дома. Ще почитаме нейното наследство в „Дрейпър“ завинаги“, каза Уолец.

През 2003 г. Хамилтън получава и наградата на НАСА за изключителни космически дейности.