„Имам работа, завърших университет и вече съм на 27. Но все още живея с родителите си.“

Това изречение звучи като лично признание, но статистиката го превръща в портрет на поколение. През 2025 г. 52,8% от българите на възраст 15–29 години са живели в пренаселени жилища. Средната възраст, на която младите в България напускат родителския дом, е 30 години – с почти четири години над средното за ЕС.

В рамките на това проучване проследихме данните на четири институции. Те водят до един и същ извод - проблемът вече не е само в желанието за собствен апартамент, а в правото на лично пространство.

Всеки втори млад човек живее в пренаселено жилище

България е трета в ЕС по дял на младите в пренаселени жилища – 52,8%, почти двойно над средното за Съюза. Пред нея са само Румъния и Латвия.

Евростат, данни за 2025 г., публикувани на 29.09.2026 · четирите държави с най-висок и трите с най-нисък дял

„Пренаселено“ не означава просто малко. Евростат го определя по броя на стаите спрямо броя, възрастта и отношенията между членовете на домакинството.

По-показателна е разликата между поколенията. При населението като цяло делът у нас е 32,5%, при младите – с 20,3 процентни пункта повече. Само в още две държави от ЕС, Гърция и Румъния, тази разлика достига 20 пункта. През 2023 г. делът сред младите българи беше 55,3%, което отчита леко подобрение, но мащабът остава.

По-малко сделки, но не и по-евтини жилища

Жилищата в България са поскъпнали с 15,5% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо година по-рано, сочат данните на НСИ. Само за едно тримесечие ръстът е 4,5%. Това е продължение на тенденция, през третото тримесечие на 2025 г. годишното поскъпване беше 15,4%.

На пръв поглед парадоксът е в това, че пазарът се охлажда. По данни, анализирани от „Капитал“, броят на сделките намалява за трето поредно тримесечие, но видим спад на цените няма. С други думи, купувачите са по-малко, а цената на входа остава същата или расте.

За млад човек в началото на кариерата тези проценти означават конкретни неща - още няколко години спестяване, по-голям кредит или зависимост от помощта на родителите.

Наемът: изход, който струва цяла заплата

За мнозина алтернативата на покупката е наемът. Но според Eurofound в България, както и в Ирландия, Полша, Португалия и Испания, наемът на стандартен двустаен апартамент в много райони изисква над 80% от средната заплата на млад човек. В някои региони на страната делът надхвърля 100% – тоест един пълен доход не стига.

Агенцията на ЕС посочва три причини младите да са най-уязвими - по-ниски доходи, по-несигурна заетост и необходимостта да живеят точно в градовете с най-търсени жилища. Дори когато успеят да се отделят, те харчат по-голям дял от дохода си за жилище и живеят в по-лоши условия от по-възрастните.

Тук идва и изборът, пред който е изправен почти всеки: висок наем за сметка на всичко останало, съквартиранти или партньор по необходимост, или още няколко години при родителите.

Празни жилища, недостъпни домове

Популярното обяснение е, че „няма достатъчно апартаменти“. Данните на Международния валутен фонд го оспорват. Според МВФ достъпността в България е неравномерна: най-тежко е натоварването при домакинствата с ниски доходи и при наемателите на пазарни цени. Фондът отбелязва структурни ограничения в предлагането, въпреки значителния брой незаети жилища в страната.

Следователно въпросът не е колко жилища има, а къде се намират, какви са и кой може да си ги позволи. Празен апартамент в обезлюдяващ град не решава проблема на млад програмист или медицинска сестра в София.

В това уравнение семейството играе ролята на неофициална жилищна политика. Традицията имотът да се предава на следващото поколение дава огромна преднина на младите, чиито родители притежават жилище или могат да помогнат. За останалите пътят е много по-дълъг.

Цената на отлагането

Животът при родителите често се представя като удобство. На практика за много млади хора той е “сметка”: след наем, сметки, транспорт и храна от заплатата не остава почти нищо.

Последиците излизат далеч извън жилищния въпрос. Изследванията на Eurofound свързват жилищната несигурност с отлагане на собственото домакинство, на съжителството с партньор и на решението за деца. Тя ограничава и избора на образование и работа.

Тук се крие и парадоксът на мобилността. Младите са най-подвижната част от обществото, но именно жилището може да ги приклещи – да не приемат работа в друг град или да не се преместят там, където са възможностите. Така жилищният проблем се превръща в демографски, икономически и социален.

Въпросите, на които няма отговор

Данните описват проблема ясно, но далеч толкова ясно не е кой и как ще го решава. Проучването оставя няколко отворени въпроса към институциите:

Поколение, което свиква да чака

Въпросът пред младите българи става едновременно по-прост и по-труден: кога ще можем да си позволим да живеем сами? За едни отговорът е „след няколко години“, за други – „когато помогнат родителите“, а за трети все по-често е „не знам“.

Истинският социален проблем започва, когато цяло поколение приеме зависимостта от семейното жилище не като временен етап, а като нормален начин на живот.

Източници