На 17 май 2024 г. в рамките на бургаското пристанище „Европа“ бе проведена обширна полицейска операция, представена пред обществеността като сериозен удар срещу контрабандата на горива в особено големи размери.

Действията обаче, започнали още на 16 май под ръководството на Окръжна прокуратура – Бургас с участието на МВР, Агенция „Митници“ и НАП, бързо се превърнаха от демонстрация на държавна мощ в пример за институционален шум, последван от тревожно мълчание.

По време на проверките бяха иззети множество веществени доказателства, включително автоцистерна, а няколко лица бяха задържани за 24 часа във връзка с образуваното досъдебно производство.

Първоначалната версия насочваше към контрабанда на горива в огромни количества, но гръмките съобщения не бяха последвани от ясни резултати, обвинителни актове или публично обяснение какво точно е установено.

Скандалът придоби ново измерение, след като се появиха сериозни твърдения за упражнено полицейско насилие. Служителката Таня Шопова твърди, че е била подложена на часове физически и психически натиск, с цел да признае наличие на контрабандно гориво.

По думите ѝ, тя е била бита от полицай Радостина Николова, която лично е влязла в офисното помещение, където се съхраняват документите на дружеството.

Към онзи момент директор на ОД на МВР е имал друго ръководство, а предводител на „Криминална полиция“ е бил Кирил Кирязов.

Днес Радостина Николова вече не е служител на МВР. Вчера тя бе призована в дирекцията, за да даде обяснения във връзка с предстоящо повдигане на обвинение за нанасяне на телесна повреда при изпълнение на служебните ѝ задължения. По наличната информация не става въпрос за лека, а за средна телесна повреда, квалифициран случай по чл. 131 от Наказателния кодекс.

Действала ли е Николова по собствена инициатива или е изпълнявала заповед? – това е ключовият въпрос. И още: ще понесе ли тя цялата отговорност сама или разследването ще достигне и до тези, които са ръководили и санкционирали действията на терен? Отговорите ще станат ясни през следващите седмици и месеци.

Допълнителен и тревожен детайл е, че служителката е треньор по японско бойно изкуство – обстоятелство, което прави обвиненията за нанесена телесна повреда още по-смущаващи и поставя под въпрос контрола, дисциплината и професионалната етика в силовите структури.

Въпреки мащаба си акцията в пристанище „Европа“ бързо изчезна от общественото внимание. Както често се случва, силният старт се изпари като дим, без да остави яснота, резултати или поета отговорност. В Бургас усилено се коментира, че реалният подбудител на операцията е мъж с инициали Л. П., известен с „естетически“ прякор, но самоличността му остава неизвестна.

Собственикът на пристанище „Европа“ Николай Филипов още тогава категорично отхвърли обвиненията за контрабанда. Пред медиите той заяви, че цялата акция е инсценирана от компрометиран полицейски служител, който му дължи значителна сума за строителство на къща в един от бургаските квартали.

„Въпросният служител е изчакал момент, в който съм бил в чужбина, за да опита да изземе документи, доказващи дълга му, като е предположил, че те се намират в офисите на пристанището“, обясни Филипов.

Той подчерта, че документите са били на сигурно място и че задържаните служители ще получат пълна правна защита.

„Срещу част от тях бе упражнено полицейско насилие, като вече са извършени медицински освидетелствания за телесни повреди“, добави собственикът.

Историята с акцията в пристанище „Европа“ постепенно се оформя не като удар по контрабандата, а като огледало на дълбоки институционални проблеми – от планирането и провеждането на такива операции до контрола върху действията на служителите и готовността на държавата да търси отговорност, когато законът е нарушен от самите ѝ представители.