Надеждата на тогавашния иракски президент Саддам Хюсеин беше да провокира, като прецени, че израелският министър-председател Ицхак Шамир ще остане верен на своя борбен характер и ще отвърне на удара, което ще накара арабските държави да изоставят водената от САЩ коалиция за освобождаване на Кувейт.

Но се случи нещо изненадващо. Шамир - човек, който никога не е избягвал да се бие - неочаквано се вслуша в молбите на съюзниците и Израел се въздържа от отговор.

Сега, около 30 години по-късно, когато светът очаква да види как Израел ще отвърне на първата в историята директна атака на Иран срещу страната, въпросът е: ще се справи ли израелският министър-председател Бенямин Нетаняху с необичайната търпимост на своя предшественик?

За да убедят Шамир, тогавашният президент на САЩ Джордж Буш и държавният секретар Джеймс Бейкър работят усилено, като твърдят, че коалицията рискува да се разпадне, ако Израел реагира. Те също така обещаха увеличаване на американската военна помощ за Израел, включително повече ракети за противовъздушна отбрана Patriot.

Но не само американските молби и обещания за помощ сдържаха израелския лидер. Йорданският крал Хюсеин беше от решаващо значение - също както неговият син, настоящият монарх крал Абдула II, сега може да се окаже ключов за сдържането на естествено войнствения Нетаняху или поне да го убеди да реагира символично и по-премерено.

Аргументите на Абдула ще бъдат сходни с тези на баща му: че търпимостта ще бъде от полза за Израел, че сдържаността ще бъде в полза на целия регион и че ответните действия ще имат сериозно въздействие върху сигурността на Израел.

И както аргументите на баща му бяха подкрепени от малкото жертви и минималните структурни щети, които Израел понесе от ударите на иракските Скъдове, така и тези на Абдула ще бъдат подкрепени. При нападението на Иран срещу Израел през уикенда няма загинали, а сградите на израелската военновъздушна база са повредени незначително.

Проливни дъждове и наводнения в Обединените арабски емирства.

Всичко това се дължи на усъвършенстваната многопластова система за противовъздушна отбрана на Израел - някои части от нея бяха изпробвани за първи път - но и на решаващата помощ на западните съюзници и арабските държави.

Йордания не само се присъедини към Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн, Кувейт и Обединените арабски емирства в обмена на разузнавателна и радарна информация със САЩ, но и активно помагаше за свалянето на натоварени с експлозиви дронове, насочващи се към Израел.

Въпреки язвителните публични критики на Абдула към начина, по който Нетаняху води война срещу Хамас в Газа, йорданският монарх не се поколеба да застане в защита на Израел. Той изпрати своите изтребители, за да окажат съдействие на набързо организираната многонационална операция, ръководена от САЩ, за да се попречи на иранските ракети и дронове да преминат през територията.

"С някои летящи обекти, които навлязоха във въздушното ни пространство миналата нощ, се справихме и се противопоставихме", заяви правителството на Йордания в изявление и добави, че военните на страната "ще се противопоставят на всичко, което би изложило сигурността и безопасността на нацията ... на каквато и да е опасност или нарушение от която и да е страна"

Тази намеса крие значителни политически рискове за Абдула - Хашемитската монархия и преди е влизала в конфликт с палестинците. Абдула е само на осем години, когато през 1970 г. Йордания е въвлечена в гражданска война, докато баща му и Организацията за освобождение на Палестина се борят за контрол над страната. Днес в Йордания живеят около 3 милиона палестинци, които съставляват 20% от населението.

Реджеп Ердоган: Нетаняху е основният виновен за първата директна атака на Иран срещу Израел.

Затова Абдула - както и други арабски лидери - ще очаква от Биби известна благодарност за помощта, която е оказал за защитата на Израел. Техните призиви за сдържаност повтарят аргументите, изказани от президента на САЩ Джо Байдън, който призовава Нетаняху да приеме победата, тъй като може да спечели повече, ако прояви сдържаност.

Нетаняху и неговият предшественик Шамир имат някои прилики - военен произход, твърдост и репутация на привърженици на безкомпромисната политика.

Роден като Ицхак Езерницки в днешна Беларус, когато пристига в Израел, Шамир избира за фамилия думата за трън на иврит - и със сигурност се оказва едно от препятствията пред държавния секретар на САЩ Джордж Шулц. Опитвайки се да спечели подкрепата на Шамир за мирния план за Близкия изток, един от помощниците на Шулц веднъж се оплаква след една изнервяща среща: "Той си мисли, че понеже никой не е станал от масата и не е избил на някой зъбите, всички сме щастливи и всичко е наред."

И независимо от това, че Израел разчита на подкрепата на САЩ, за да оцелее, той рядко отстъпва - но през 1991 г. случаят не е такъв. Въпреки че призовава силите за сигурност да "отблъснат всяко нападение и да ампутират всяка ръка, която се вдигне срещу нас", Шамир вижда логиката на сдържането.

И така, ще се огъне ли и прословутият упорит Нетаняху? Израелски официални лица заявиха, че ще има ответни действия. "Гледаме напред, обмисляме стъпките си и това изстрелване на толкова много ракети, крилати ракети и безпилотни летателни апарати към територията на Държавата Израел ще бъде посрещнато с отговор", заяви в понеделник началникът на Генералния щаб на Израел Херци Халеви. 

Но по отношение на вътрешната политика Нетаняху е изправен пред повече предизвикателства, отколкото предшественикът му. Шамир трябва да се пази от предизвикателствата на основния си съперник в партията Ликуд Ариел Шарон, чиято звезда вече била залязла.

Междувременно Нетаняху е начело на далеч по-буйно коалиционно правителство. Ултранационалистите и крайно десните религиозни дейци, както и някои от членовете на неговата партия "Ликуд", настояват за кръв и за директна атака срещу Иран. Те твърдят, че ако не предприемем ответни мерки, това само ще подтикне Техеран да опита отново същото, което ще доведе до ново опасно положение.

"В нашето съседство ще бъде безотговорно да не предприемем ответни действия след такава безпрецедентна атака от страна на Иран срещу Израел", заяви пред POLITICO Дани Данон, депутат от Ликуд и бивш израелски пратеник в ООН. "Ако не предприемем ответни действия, Техеран ще извърши още една атака." Той и други се оплакват, че Израел отново получава помощ, когато е нападнат, но западната подкрепа изчезва, когато иска да атакува, въпреки че това е най-добрата му форма на защита.

Парламентът във Великобритания забранява родените след 2009 г. да си купуват цигари.

Други членове на военния и по-широкия кабинет на Нетаняху обаче призовават за сдържаност, тъй като виждат в иранската атака златна възможност за Израел да изгради много по-ефективна международна коалиция срещу мулите в Техеран. Самият Халеви намекна за това в изказването си в понеделник, като заяви, че нападението е "създало нови възможности за сътрудничество в Близкия изток"

Въпросът, на който Израел сега обръща внимание, особено в разговорите с европейските лидери и дипломати, е: как би изглеждала тази атака, ако Иран имаше ядрени оръжия?

Израел иска да има последствия за Иран. Най-голямата последица може да бъде една много по-твърда, по-силна и по-решителна международна коалиция, насочена към подкопаване на режима на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей и предотвратяване на разработването на оръжия за масово унищожение.

Веднъж Шамир казва: "Човек, който отива да отнеме живота на друг, когото не познава, трябва да вярва само в едно - че с това си действие ще промени хода на историята." Но в този случай въздържането от отнемане на живота на друг може да промени хода на историята.

Източник: politico.eu

Превод и редакция: MEDIAMALL.info