Според Politico войната между Русия и Украйна има вероятност да приключи догодина – и то при изключително неблагоприятни условия за Киев.

Причината е неуспехът на Европейския съюз да се съгласи да използва 210 милиарда евро замразени руски активи, за да финансира Украйна и да поддържа военните ѝ усилия, пише Джейми Детмер, редактор на мнения и колумнист по външни работи в Politico Europe.

Отхвърлянето на предложението за „репарационен заем“, който би рециклирал руски активи, предимно в клирингова банка в Белгия, лишава Киев от сигурно финансиране за следващите две години.

Правните опасения на Белгия, както и нежеланието на френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Джорджия Мелони да подкрепят германския канцлер Фридрих Мерц, обрекоха предложението на провал – въпреки усилията на Урсула фон дер Лайен и дълги седмици дискусии.

Все пак ЕС ще предостави значителен пакет финансиране за Украйна, като ще вземе назаем 90 милиарда евро от капиталовите пазари, обезпечени с бюджета на блока, и ще ги отпусне безлихвено. Макар това да предотвратява изчерпване на средствата в началото на следващата година, разпределението на парите в рамките на две години няма да бъде достатъчно за поддържане на военните усилия на страната.

Според Международния валутен фонд, бюджетният дефицит на Украйна през следващите две години може да достигне 160 милиарда долара заради намаляване на подкрепата от САЩ.

„Казано по-просто, Украйна ще се нуждае от много повече от Европа – и това ще бъде все по-трудно за блока да постигне“, отбелязва авторът на анализа.

Въпреки това някои европейски лидери изразиха оптимизъм след сключването на споразумението. Финландският президент Александър Стуб уточни, че договореният пакет е свързан с руски активи, тъй като Киев ще ги използва за изплащане на заема след края на войната:

„Обездвижените руски активи ще останат обездвижени... и съюзът си запазва правото да използва обездвижените активи за изплащане на този заем“, публикува Стуб в X.

Освен това се обсъжда и последващ заем, косвено свързан с руските активи, но всичко зависи от сделката за прекратяване на войната.

Някои държави вече се оттеглиха от схемата за съвместно заемане – Унгария, Словакия и Чехия – а възможността други да последват примера им е реална, особено предвид изборните години във Франция и Германия. В същото време политическата ситуация в САЩ също не гарантира допълнителна подкрепа, ако Тръмп се върне на власт.

Белгийският премиер Барт де Вевер обаче оцени постигнатото споразумение като „победа за Украйна, победа за финансовата стабилност... и победа за ЕС“.

Руският президент Владимир Путин не споделя този оптимизъм. Както отбеляза Володимир Зеленски, докато се опитваше да убеди европейските лидери да подкрепят репарационния заем:

„Ако Путин знае, че можем да останем устойчиви поне още няколко години, тогава причината му да протака тази война става много по-слаба.“

Разделението сред европейските лидери, проявено при последните преговори, само потвърждава, че времето е на страната на Кремъл. Това може да позволи реализацията на стратегическите планове на Москва, докато Киев и ЕС се борят с финансови ограничения.

Проучване на Politico сред 10 000 души показва, че населението на Германия и Франция е по-несклонно да увеличи подкрепата за Украйна, в сравнение със САЩ. В Германия 45% подкрепят намаляване на помощта, а във Франция – 37%.

В навечерието на срещата на Европейския съвет естонският премиер Кристен Михал заяви, че лидерите имат възможност да опровергаят твърденията на Тръмп за „разпадаща се Европа“. Това обаче не се случи.