Повечето страни от ЕС се противопоставят на опита на Франция да ограничи Украйна да харчи парите само при европейски оръжейни фирми.

Германия и Нидерландия настояват Киев да запази правото си да купува и американско въоръжение с парите от 90-милиардния заем, който ЕС предоставя на Украйна.

Държавите членки се разбраха за този голям финансов пакет на декемврийската среща на върха, но конкретните правила и условия все още предстои да бъдат договорени.

Така започват трудни преговори, в които Франция се опитва с всички сили да спре голяма част от парите да отидат към американската отбранителна индустрия – на фона на все по-очевидното разминаване между Европа и САЩ.

Еманюел Макрон иска европейските производители на оръжие да получат предимство, дори това да означава Украйна да не може веднага да вземе точно това, което ѝ трябва най-спешно на фронта.

Повечето страни, водени от Берлин и Хага смятат обратното: Киев трябва да има максимална свобода как да използва европейските пари за своята отбрана. Това става ясно от официалните позиции, видяни от POLITICO.

Напрежението достига връхната си точка след години спорове дали американските компании изобщо трябва да участват в европейски програми за отбрана. 

Положението се влоши още повече след заплахите на администрацията на Тръмп за военни действия в Гренландия.

Противниците на френската позиция предупреждават, че строга „европейска“ клауза би вързала ръцете на Украйна и би я лишила от критично важни оръжия.

„Украйна спешно се нуждае от техника от трети страни – особено американски системи за ПВО, ракети-прехващачи, боеприпаси, резервни части за F-16 и средства за удари в дълбочина“, пише в официално писмо нидерландското правителство.

Докато почти всички държави подкрепят някаква форма на предпочитание към европейските производители, само Гърция и Кипър (които в момента председателстват Съвета и затова се държат неутрално) застават твърдо зад максимално ограничаване на схемата само до фирми от ЕС.

Къде отиват парите?

Миналия месец лидерите се съгласиха да емитират общо 90 млрд. евро дълг в подкрепа на Украйна, след като планът за използване на замразените руски активи беше блокиран.

Според дипломати над две трети от тези средства ще отидат за военни нужди, а не за обикновена бюджетна помощ.

Само дни преди официалното предложение на Комисията, страните членки се борят за най-важните детайли.

Германия ясно се разграничи от Париж и поиска да се отвори достъп и за фирми извън ЕС.

„Не подкрепяме ограничаването на поръчките от трети страни до тесен списък от стоки. Това би поставило прекомерни ограничения пред способността на Украйна да се защитава“, се казва в писмо на Берлин от понеделник.

Нидерландия пък предлага поне 15 млрд. евро да бъдат специално заделени за покупка на оръжия, които Европа или не може да произведе, или не може да достави достатъчно бързо.

Франция отговаря, че Европа трябва да се възползва максимално от собствените си пари – т.е. да укрепи собствената си отбранителна индустрия.

Много дипломати обаче смятат това за погрешна цел:

„Много е разочароващо. Започваме да губим от поглед главната цел, а тя не е да правим бизнес.“

Според някои запознати дори евентуално френско вето няма да е фатално – предложението може да мине и с обикновено мнозинство.

Германия иска да бъде компенсирана

В друг интересен обрат Берлин, макар и да отхвърля френските ограничения, предлага друга форма на преференции – страните, които са дали най-много пари на Украйна двустранно, да получат предимство за своите фирми.

Това очевидно би облагодетелствало Германия, която е един от най-големите донори.

Дипломатите го тълкуват като хитър начин едновременно да се стимулират по-големи вноски и да се подпомогне германската отбранителна индустрия.