Вилде Хернес е старши изследовател в Осло Метрополитен Университет и доцент в Университета в Осло.

„Бихте ли предпочели да дойдете в Европа като сирийски бежанец през 2015 г. или като украински бежанец през 2022 г.?“

Еманюел Макрон: Франция ще положи всички усилия, за да предотврати ескалация на конфликта в Близкия Изток.

„Това е въпросът, който зададох на новите си студенти в самото начало на лекциите през 2023 г. И отговорът им беше почти единодушен: Украински бежанец.“

Но когато зададох същия въпрос в края на нашите лекции, учениците ми изглеждаха равномерно разделени между двете. Защо е било така?

Мнозина са на мнение, че украинските бежанци са третирани по различен начин и най-често по-добре, от другите, търсещи закрила.

По време на миграционната криза през 2015-2016 г., когато повечето европейски страни преживяха огромно увеличение на броя на търсещите закрила, ЕС се бореше да намери единен подход. Няколко проучвания характеризират този период като "надпревара към дъното". При която европейските страни въведоха по-ограничителни политики за убежище, имиграция и интеграция. Сякаш в съревнование да станат най-непривлекателната дестинация за тези, които достигат техните граници.

Тръмп се изправя пред съда в Ню Йорк по наказателно дело.

Но когато тези страни отново се сблъскаха с рекордно високи миграционни потоци след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г., те посрещнаха ситуацията с много по-обединен отговор. И най-важното, те активираха Директивата на ЕС за временна закрила (ДВП), която осигурява временна, но незабавна закрила за разселените хора от страни извън ЕС.

Въпреки това е важно да се отбележи, че членовете на ЕС имат голяма свобода на действие при прилагането на тази директива и че няколко европейски страни - като Дания, Норвегия и Обединеното кралство - не са обвързани от нея.

Например, ние сравнихме отговорите на осем европейски правителства на притока на търсещи закрила през 2015 - 2016 г. и 2022 - 2023 г., като документирахме промените в политиките за убежище, приемане и интеграция. В нашето изследване открихме значителни различия между отделните национални политики, насочени към украинските бежанци.

Както се оказва, Европа е била едновременно по-щедра и по-ограничителна към тази група мигранти. От една страна, въвеждането на колективни временни разрешителни дава на украинците по-лесен път към защита. В някои страни те дори получиха освобождаване от съществуващите ограничителни политики.

Например, за разлика от други лица, търсещи закрила, на тях често им е осигурен незабавен достъп до работа. Позволено им е временно да посещават Украйна, без да губят статута си на лица, търсещи закрила. А в някои страни са предвидени по-гъвкави правила относно мястото, където могат да се установят. От друга страна, "временният" аспект на тези разрешения за закрила доведе до по-ограничен достъп на украинските бежанци до определени права и услуги, като например по-малко мерки за интеграция, по-малко финансова помощ и липса на път към постоянно пребиваване.

Руските десантчици превземат украинска крепост с танкове и бойни машини.

Например, разглеждайки престоя им през временна призма, някои приемащи страни не са предоставили на украинските бежанци права и достъп до езиково обучение или до редовни мерки за интеграция, на които другите бежанци имат право. И въпреки че повечето страни им предоставиха подобен достъп до здравни услуги, ние открихме, че Швеция е ограничила тези права само до спешна медицинска помощ.

Освен това времето, което украинците прекарват за разрешение за временна закрила, не се зачита към минималните изисквания за постоянно пребиваване.

И така, докато има обща тенденция на по-либерални политики за украинските бежанци в някои области, в други тази група всъщност е изправена пред засилени ограничения.

Но още по-важното е, че трябва да помним, че TPD на ЕС и други подобни национални разпоредби бяха замислени като временно решение за справяне с големия приток на хора, бягащи от войната в Украйна. Тези разрешителни за защита изтичат следващата година. И за съжаление с малък шанс за бърз край на продължаващата война, европейските страни скоро ще трябва да решат как да продължат напред.

Един уместен въпрос тук е дали тези страни ще продължат с относително „единния“ си отговор относно вида разрешително, което украинците получават. Или просто ще предпочетат да въведат различни национални разрешителни с още по-диференцирани права?

Израел скоро ще отвърне на иранската атака, но все още няма точна дата.

Ако последното се окаже така, може да станем свидетели на нова „надпревара към дъното“ във връзка с политиките, засягащи украинските бежанци. Тъй като страните отново могат да се опитат да избегнат превръщането си в привлекателна дестинация.

В Норвегия този дебат вече е започнал. Тъй като притокът на украински бежанци в страната нараства от есента на 2023 г. насам. Много повече, отколкото в нейните скандинавски съседи — правителството предложи няколко нови ограничения, като ограничаване на обхвата за лицата, отговарящи на условията за колективна, временна закрила, забрана на временни посещения обратно в Украйна и намаляване на финансовите облаги.

И докато досега има изненадващо малко дебати относно предизвикателствата при приемането на украински бежанци в други страни, солидарността на Европа може да бъде поставена на изпитание, когато срокът на тези временни разрешителни изтече през 2025 г. — ако не и по-рано.

Ако има нещо, което сме научили от 2015 г., то е, че подходът на европейските държави към търсещите закрила може да се промени бързо - особено ако блокът продължава да изпитва нарастваща умора от война и отделни страни започнат надпревара за увеличаване на ограниченията.

В Германия: име и пол вече ще се сменят много по-лесно.

Така че, когато задам на моите нови студенти въпроса „Бихте ли предпочели...“ следващата есен, може би техните отговори ще се променят драстично.

Източник: politico.eu

Превод и редакция: MEDIAMALL.info