Икономиката е в криза, изборите в Европа изглежда ще нанесат огромен удар, а сега ЕС се подготвя за най-тежката си битка - за своите финанси.

Малко неща в 27-членния блок са толкова ожесточени, колкото преговорите за седемгодишния му бюджет, възлизащ на около трилион евро. И тъй като Русия и глобалното напрежение от Газа до Тайван подкопават чувството за самодоволство на Европа, исканията ЕС да насочи инвестициите си по начин, който да го постави на военна основа, стават все по-силни.

"Бюджетът е политика в цифри", заяви Йоханес Хан, европейският комисар, отговарящ за процеса.

И поне засега тази политика е доминирана от войната. Нахлуването на Русия през 2022 г. в Украйна - страна, която иска да се присъедини към ЕС и се нуждае от пари, за да се защити и възстанови - промени всичко. Въпреки това няма консенсус по въпроса дали сигурността е това, за което блокът изобщо трябва да харчи парите си.

В понеделник, когато ще бъде домакин на конференция в Брюксел, Хан ще даде началото на дискусиите, които вероятно ще продължат през следващите три години и половина. Тя ще привлече лидери и висши служители от целия блок и извън него.

Въпросите, на които трябва да се отговори от сега до края на 2027 г., включват: Как ще бъдат събрани средствата? Колко трябва да бъде? Кой и за какво трябва да ги похарчи? Трябва ли правителствата да получават парите без въпроси или с уговорки?

И ако всичко това ви звучи изтощително, официалните лица също вече подхождат към сагата с чувство на умора и трепет.

Но трябва да започнат.

Международният наказателен съд обмисля арест на Бенямин Нетаняху.

Меркел вече не.

Бюджетът - или многогодишната финансова рамка (МФР) на езика на ЕС - винаги се одобрява много трудно, тъй като всяка цифра трябва да бъде съгласувана с всички 27 правителства. Преговорите за периода 2028-2034 г. ще бъдат още по-ожесточени отпреди - и последният път те завършиха с петдневна маратонска среща на върха на лидерите след повече от две години разговори между столиците и техните представители в Брюксел.

"Проблемът е, че този път я няма Меркел", каза един дипломат, визирайки бившия германски канцлер, който имаше навика да посредничи при сключването на трудни сделки между лидерите в Брюксел.

Дипломатът би могъл да добави, че лидерът, който ЕС все още има, тъй като сега е най-дългогодишният в блока, е Виктор Орбан - министър-председателят на Унгария, който като приятел на руския президент Владимир Путин вече затрудни ЕС да се съгласи да изпрати парични средства на Украйна и който видя как част от средствата, предназначени за неговата страна, бяха замразени и след това размразени като наказание за демократични неблагоразумия. Това също се отразява на дебата.

Но не е само той. Силовите столици на блока са дълбоко разделени по въпроса какъв трябва да бъде техният основен приоритет: да подкрепят оръжейната си индустрия в лицето на все по-войнствения Кремъл или да увеличат екологичните инвестиции за постигане на целите в областта на климата. Освен това около две трети от бюджета се изразходва за субсидиране на селскостопанската индустрия на блока и за инфраструктурни проекти в най-бедните региони на Европа.

"Когато има много спешна нужда - като отбраната в условията на войната в Украйна - намираме ресурси, но за други дългосрочни нужди, които не са толкова видими, като изменението на климата, е много по-трудно да се мобилизират хората", казва Еулалия Рубио, изследовател в мозъчния тръст Институт "Жак Делор".

Държави, които се смятат за по-малко засегнати от войната в Украйна, като Испания, се противопоставят на увеличаването на военните разходи.

"Отбраната не може да бъде единственият приоритет, нуждаем се от балансиран подход", казва друг дипломат.

Ирландия е изправена пред наплив от нелегални мигранти от Обединеното кралство.

Трябва ли ЕС да налага данъци?

Остава и въпросът откъде идват парите.

В кулоарите на Европейската комисия в Брюксел, която традиционно настоява за повече пари, отколкото правителствата на блока са готови да предоставят, се чуват високопарни речи за необходимостта от по-голям многогодишен бюджет, който понастоящем възлиза на около 1 % от БВП на блока - около 1,2 трилиона евро за последния период - но има сериозни разногласия по въпроса къде да се намерят допълнителните средства. В четвъртък френският президент Еманюел Макрон заяви, че подкрепя удвояването на многогодишния бюджет на ЕС, но това вероятно ще срещне силна опозиция.

Вариантът по подразбиране - страните членки да отделят повече пари за централен фонд, управляван от Комисията, по който се формира по-голямата част от бюджета - се противопоставя на финансово консервативните страни от Северна Европа, т.нар. пестеливи държави.

Други държави предлагат нови данъци в целия ЕС, налагани от Комисията, включително върху въглеродните емисии и печалбите на мултинационалните компании, които да генерират десетки милиарди евро допълнителни приходи.

Но на десетилетната мечта на някои хора блокът да генерира собствени приходи, за да предпази бюджета си от капризите на националните столици, се противопоставят страните от Северна и Източна Европа.

"Техният въпрос е философски", казва служител на ЕС, говорейки за пестеливите. "Те не искат ЕС да налага данъци."

Зеленски заяви, че Киев преговаря с Вашингтон за подкрепата си за следващите 10 години.

Заемане на средства за финансиране на отбраната.

Трябваше да се стигне до глобална пандемия и голям икономически спад през 2020 г., за да бъдат убедени Германия и Нидерландия да нарушат дългогодишното табу за емитиране на общ дълг на ЕС, за да се създаде отделен от бюджета паричен фонд. Този ход беше представен от Комисията като еднократна мярка за справяне с най-тежката рецесия в следвоенната епоха, но сега няколко държави искат да повторят този модел, за да купят оръжия за Украйна.

Балтийските страни като Естония, които доскоро се възмущаваха и при най-малкото споменаване на общ дълг, подкрепиха френските призиви за емитиране на т.нар. еврооблигации, за да подкрепят отбраната на Киев. Но срещу този ход се обявяват обичайните заподозрени.

"Ние сме против еврооблигациите за отбрана... защото това ще доведе до прехвърляне на властта към Брюксел", заяви през март холандският лидер Марк Рюте.

Забавете малко.

Въпреки че преговорите по МФР все още не са започнали официално, националните лидери вече водят военни действия.

"Очакваме сблъсък с пестеливите, по отношение на финансирането на по-бедните страни. Подготвяме се за това,  трябва да сме готови", каза първият дипломат на ЕС.

Освен това Комисията ще трябва да намери и нови средства, за да изплати лихвите по общия си дълг след пандемията и да се подготви за най-голямата вълна на разширяване от 20 години насам.

Все още не сме стигнали дотам. През лятото на 2025 г. изпълнителният орган на ЕС ще представи официално предложение, което ще трябва да бъде одобрено единодушно от правителствата преди края на 2027 г.  Преди това, през юни тази година, ще се проведат избори за Европейски парламент в целия блок, които се очаква да доведат до промяна в дясно. Парламентът има право на вето върху бюджета.

Лидерите вече предлагат идеи по ключови въпроси като бъдещето на земеделските субсидии на блока или въздействието на присъединяването на Украйна върху финансирането на по-бедните региони.

"МФР никога не спи", казва дипломат от ЕС.

А скоро няма да го направят и длъжностните лица, натоварени да го изготвят.

Източник: politico.eu

Превод и редакция: MEDIAMALL.info