Между май 2024 г. и май 2025 г., над 4 милиарда души – приблизително половината от човечеството – са преживели поне един месец с екстремни горещини, които, по думите на учените, никога не биха били толкова интензивни без човешкия отпечатък върху климата.

Това е тревожният извод от нов съвместен доклад, изготвен от независимите организации World Weather Attribution, Climate Central и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, предава БТА.

Документът, цитиран от Associated Press и други световни агенции, обрисува с точност колко сериозна е вече реалността, която доскоро се приемаше като далечно бъдеще. Екстремните температури не само поставят рекорди, но и излагат на риск живота на милиони хора – особено тези от уязвимите групи: възрастни, болни, бедни и жители на зони без стабилна инфраструктура.

„Горещините са тихи убийци." Това казва д-р Фридерике Ото от Импириъл колидж в Лондон. „Хората не умират на улицата, те умират тихо – в слабо изолирани жилища, в болници или по време на прекъсвания на електрозахранването.“

В доклада се посочва, че почти всяка страна в света е регистрирала двоен брой дни с необичайно високи температури в сравнение с хипотетичен свят без климатични промени. В някои райони, като Пуерто Рико, ситуацията е особено тревожна: вместо обичайните 48 дни с жега, през изминалата година те са били 161. Повече от три пъти над нормата.

„Животът на открито стана невъзможен." Това разказва Шарлот Госет Наваро, директор за Пуерто Рико в Hispanic Federation – НПО, защитаваща интересите на латиноамериканските общности. Тя описва как през лятото е страдала от замайване и физическа слабост, докато електропреносната мрежа в региона се е сривала под натиска на старите си кабели и високата консумация.

Невидимата заплаха

За разлика от ураганите и наводненията, които оставят след себе си драматични картини, екстремно горещите вълни не се забелязват веднага. Много от жертвите им не влизат в официалната статистика. Смъртта от топлина често се прикрива от диагнози като инфаркти, инсулти или бъбречна недостатъчност.

По данни на Световната здравна организация, само през 2022 г. около 62 000 души са загинали от свързани с горещините състояния в Европа – континент, който доскоро се считаше за относително безопасен от такъв тип климатични екстремуми.

Докладът посочва примери от цял свят: температури над 48°C в Мароко през юли 2024 г., довели до поне 21 смъртни случая; рекорди в Централна Азия през март и изтощителни горещини в Южен Судан през февруари – всички те биха били статистически „невъзможни“ без човешката намеса в климата.

„Хората усещат, че става по-горещо, но не винаги разбират защо." Това казва Руп Сингх, експерт от Климатичния център на Червения кръст. „Нуждаем се от много по-сериозни действия – от ранно предупреждение до дългосрочно планиране на градската среда.“

Борбата с екстремната жега

В някои страни вече се въвеждат конкретни стратегии. В Марсилия, Франция, се създават „зелени коридори“ и зони за охлаждане. В Делхи се работи по „топлинни карти“ за идентифициране на най-застрашените квартали. Австралия инвестира в засенчване на обществени пространства и адаптиране на строителните норми.

Заключението на учените е ясно: ако не бъде намалено използването на изкопаеми горива, жегите ще стават още по-чести и по-смъртоносни. Дори най-добрите адаптационни мерки – от климатици до бетонни покриви с бяла боя – ще се окажат недостатъчни при рязка ескалация на глобалните температури.

Докладът препоръчва незабавни стъпки като:

• национални планове за действие при горещини;

• системи за предупреждение;

• стандарти за работа при високи температури;

• създаване на охлаждащи центрове в градските райони;

• устойчиво градско планиране, базирано на климатични данни.

Глобалната битка срещу горещините вече не е абстрактен дебат, а въпрос на оцеляване за милиони. И както показват последните данни – тя не е битка за бъдещето, а за настоящето.