Баща пор и син пор, заедно с баща таралеж и син таралеж, пресичали магистрала. Изведнъж минал камион и смазал бащата таралеж. Малкото таралежче, естествено, изпаднало в шок и екзистенциална криза, като започнало да крещи: “О, Боже (таралежите също се кланят на своя Бог, и той е в тръни и бодили, точно както нашия), какво ще правя оттук нататък?! Сам съм, малък съм, нямам баща…а и не знам, какво животно съм!” Отишъл до него бащата пор и го успокоил: “Всичко е наред, моето момче! Аз съм с теб! Ще ти помогна! Освен това, не го мисли! Аз ще ти кажа, какво животно си: като те гледам, малко си, черно си, с бодилчета си - таралежче си!”
Тежко е да не знаеш, кой си, в този живот…Времето лети и докато си млад, е някак си простимо, да бъдеш просто пор. После обаче всичко това се превръща в откровена трагедия. Идва момент, в който осъзнаваш, че една камара твои близки мислят за теб, единствено в контекста, в който мислят за себе.
Но тук не стои въпросът за тях, а за теб. А той е: Пор ли си, пу•ка ли си?
Make a decision. Щото, както вече споменах, времето лети!
Васил Петев






