Посредственият писател Захари Карабашлиев, известен с кражбите си на литературни идеи и сюжети от световната класика, категорично изплиска. Това си личи ясно от последния му статус във фейсбук в който той удобно омесва действителността със своите болни писания.
Вижте последния шедьовър на комичния Карабашлиев:
“Европейска прокурорка (Теодора Георгиева) твърди, че майка й е убита при пожар и Пеевски я заплашва. И правосъдието не прави нищо, а в мрежата излизат компромати, свързани с нея... Това, което се случва на територията тук надминава криминалните сюжети, които съм писал. В романа ми "Хавра" главния герой (Ник) подозира, че баща му не е изгорял в инцидент, а убит. Ник иска аутопсия, но такава му е отказана от правосъдието. Ето няколко реда от романа защо аутопсията е задължителна.
"– Изгаряне. Характерна за трупа е позата на боксьор.
И той показа позата.
– Дължи се на съсирване на белтъчините в мускулите.
Прескочи някои подробности.
– ...Основен въпрос при този вид аутопсия е: дали изгарянето е настъпило преди или след смъртта.
Пак прескочи подробности.
– При аутопсията се търсят сажди и остри възпалителни изменения в дихателните пътища.
Тук прескочи цял абзац. После още един.
– Най-сигурно обаче е да се търси наличие на карбоксихемоглобин в кръвта. Това съединение предполага вдишване на въглероден окис, който се отделя при горене. Ако карбоксихемоглобин е налице, значи загиналият е дишал по време на пожара, значи е бил жив, значи смъртта е настъпила след пожара или по време на пожара. Ако обаче не се открие в кръвта това съединение, значи човекът е бил мъртъв вече, следователно смъртта е настъпила преди изгарянето.
Той пое дълбоко въздух и продължи:
– Кръв се взема от дълбоките кръвоносни съдове, от бедрените, от синусите на твърдата мозъчна обвивка...
– Ей, брат ми, какво ти стана? – Ани бе отворила уста и клатеше глава.
– „Съдебна медицина“, къде мислиш, че бях днес следобед? В библиотеката.
– Карбокси... глобалин... незнамсикакво...
– Трябвало е да направят аутопсия на баща ни. Да разберат кога е настъпила смъртта.
– Какво значение има това сега?
– Баща ни е мъртъв – натърти той.
Ани се наведе към него и каза бавно:
– Знам. Аз бях на погребението.
Той също се наведе и каза по-бавно:
– Това, което не знаеш, е, че баща ни е бил убит." (ХАВРА, 2017)
Мисля, че е необходима аутопсия не просто на загиналата при неизяснени обстоятелства майка на прокурорката.
А на цялата съдебна система.
КОЙ обаче?”
Още новини четете в категория
Новини
21.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
