С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗИД на ЗЗП) се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (OB, L 409/1, 4.12.2020 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2020/1828“.

С предложения законопроект се създават и условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“. С предложения законопроект се урежда също надзорът на пазара за обща безопасност на продуктите в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/988.

I. Предвидените в законопроекта мерки могат да бъдат обособени в три основни групи, както следва:

1. Своевременно въвеждане в българското законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828. Изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 трябваше да бъдат въведени в българското законодателство в срок до 25 декември 2022 г. 

Предвид на това, че внесеният от Министерски съвет през 2022 г. законопроект за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите не бе приет от 48-ото Народно събрание, а впоследствие и от 49-ото Народно събрание, Европейската комисия откри Процедура за нарушение № 2023/0004 по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС за нарушение спрямо Република България във връзка с неспазването на срока (до 25 декември 2022 г.) за транспониране на Директива (ЕС) 2020/1828. 

Съгласно § 36 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите, които имат за цел създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988, които влизат в сила от 13 декември 2024 г. 

Последното е предвидено както предвид необходимостта от своевременно адаптиране на българското законодателство към изискванията на Директивата, така и за да не се допусне внасяне на иск в Съда на Европейския съюз от Европейската комисия за неизпълнение на задължението за въвеждане на европейско законодателство.

Директива (ЕС) 2020/1828 изисква от държавите - членки на ЕС, да имат поне един механизъм за колективна защита на потребителите, съответстващ на механизма за предявяване на представителни искове, предвиден в Директивата, с цел да се гарантира както на европейско ниво, така и на национално ниво, че потребителите във всички държави - членки на ЕС, разполагат с поне един ефективен и ефикасен процесуален механизъм за предявяване на представителни искове за преустановяване или забрана и на мерки за средства за правна защита.

Действащото национално законодателство съдържа уредба за колективните искове. Разпоредбите на Закона за защита на потребителите регламентират средствата за колективна защита на потребителите. 

Съгласно закона сдруженията за защита на потребителите, които отговарят на определени критерии, и Комисията за защита на потребителите имат право да предявяват искове за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и противоречат на разпоредбите на нормативни актове за защита на потребителите, изрично посочени в закона. 

Законът за защита на потребителите предоставя възможност и за предявяване на искове за обезщетяване за вреди на колективните интереси на потребителите. За разлика от исковете за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, тези искове съгласно сега действащия закон могат да се предявяват само от сдружения на потребителите. 

Производствата по исковете за преустановяване или забрана на действия или търговски практики и по исковете за обезщетение на потребителите се разглеждат по реда на глава тридесет и трета от ГПК „Производство по колективни искове”. Механизмът за колективна защита на потребителите, установен в Закона за защита на потребителите и в Гражданския процесуален кодекс обаче, не съответства на механизма за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, предвиден в Директива (ЕС) 2020/1828.