С него се създава нова, изцяло хармонизирана с новото европейското законодателство нормативна уредба, регламентираща условията за предоставянето на пазара на продукти и предоставянето на услуги, за които има определени изисквания за достъпност.

Изготвянето на изцяло нов закон е продиктувано от необходимостта да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (Директива (ЕС) 2019/882).

Целта на директивата е да допринесе за доброто функциониране на вътрешния пазар, като сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за определени продукти и услуги, по-специално като се премахнат и предотвратят пречките пред свободното движение на определени достъпни продукти и услуги, породени от различаващите се изисквания за достъпност в държавите членки. Това би повишило наличието на достъпни продукти и услуги на вътрешния пазар и би подобрило достъпността на съответната информация.

САМО В MEDIAMALL: Правителството е платило над 3 млн. лв. на адвокати, за да ни бранят от съдебни претенции на ЛУКОЙЛ.

В областта на осигуряването на достъпни продукти и услуги и за гарантиране на правата на хората с увреждания е в сила Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (Конвенцията на ООН), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 13 декември 2006 г., която представлява първият правно обвързващ международен договор на ООН за хората с увреждания, определящ минималните стандарти, които държавите страни по конвенцията са длъжни да спазват, така че да се гарантира, че хората с увреждания се възползват от своите граждански, политически, икономически и социални права без каквато и да било дискриминация по признак увреждане (Европейският съюз и всички държави - членки на ЕС, са страни по Конвенцията на ООН).

В тази връзка, в изпълнение на ангажиментите си по Конвенцията на ООН, България и останалите държави - членки на ЕС, развиват законодателство, осигуряващо правни гаранции за недопускане на дискриминация по признак „увреждане” и за създаване на равни възможности на всички граждани. Основният нормативен акт, гарантиращ правата на хората с увреждания в Република България е Законът за хората с увреждания (в сила от 01.01.2019 г). Със закона е въведена нова цялостна правна рамка за уреждане на обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в страната.

Eто кои са министрите от кабинета "Главчев", които са изявили желание да продължат в служебния кабинет "Кожарева".

В същото време обаче, действащите в момента национални изисквания за достъпност във връзка с конкретни продукти и услуги в държавите членки на ЕС, са различни, като понякога различия съществуват и в рамките на една държава - членка (когато изисквания за достъпност са определени на регионално/местно равнище). Това води до разпокъсаност на единния пазар и увеличава тежестта, която икономическите оператори понасят при предоставянето на достъпни продукти и услуги за потребителите.

Стопанските субекти, които желаят да продават своите продукти или услуги в други държави членки, могат да се сблъскат с допълнителни разходи за проучване на различните приложими правила и свързаните с тях проблеми на единния пазар, включително в областта на обществените поръчки. Трансграничната търговия в някои случаи също ще бъде възпрепятствана от различното национално законодателство, тъй като някои продукти и услуги няма да отговарят на националните правила и ще трябва да бъдат адаптирани, като по този начин ще увеличат цените си. Всичко това ще доведе до това, че стопанските субекти няма да могат да използват оптимално икономиите от мащаба и да се ползват пълноценно от големината на единния пазар.

Главчев: Въпреки политическите провокации запазихме основните приоритети на България.

Съществуващите различия между националните законодателства може да се задълбочат в бъдеще, тъй като държавите членки са се ангажирали да изпълняват общите разпоредби на Конвенцията на ООН, по която и ЕС е страна. Държавите членки изпълняват тези разпоредби по различен начин на национално равнище.