Днес е началото на Петровите пости
На 8 юни църквата почита паметта на Св. Ефрем, патриарх Антиохийски и отбелязва пренасянето на мощите на св. вмчк Теодор Стратилат.
Житие на отец Ефрем, патриарх Антиохийски
Свети Ефрем първоначално бил военначалник на Изток, по време на управлението на императорите Анастасий и Иустин. След това бил поставен за Антиохийски патриарх, тъй като бил човек благочестив, водещ добродетелен и богоугоден живот, изключително милостив към бедните и състрадателен към всички, които се намират в скърби и беди. А самото му избиране за патриарх станало според Божието благоволение и по откровението, което било дадено за него на един епископ, който живял по времето, когато Антиохия била възстановена след разрушението.
Той извършил много чудеса. След като достойно управлявал паството си, той се преставил в Господа, на Когото служел с вяра и истина през всичките дни на своя временен живот. Той влязъл в радостта на своя Господ и Този, Когото благочестно прославял на земята, сега прославя на небесата заедно с всички светии.
Пренасяне на мощите на свети великомъченик Теодор Стратилат
Свети великомъченик Теодор пострадал за Христовото име при нечестивия римски император Ликиний, в град Хераклея, където светият бил военачалник.
Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари. А сега се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар.
Пред иконата му се извършило чудо. На четири хиляди крачки от Дамаск се намира едно място, което се нарича Карсата. Тук имало църква, построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат. Когато сарацините завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях влизали в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Например вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с жените и децата си и вършели греховни плътски мерзости. Върху една от стените на тази църква стояло изображение на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои.
Веднъж, когато в църквата се събрали много сарацини и разговаряли помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прицелил и стрелял в образа на светеца. Стрелата се забила в дясното му рамо и оттам потекла кръв, като от жив човек. Като видели това велико чудо, сарацините много се изумили, но не излезли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да вършат според своя обичай нечисти неща. В тази църква живеели двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Всички те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезапно поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели извън църквата, останали здрави и невредими.
Анастасий Синаит говори за този образ на светията, че той сам го видял и че върху него личала следата от кръвта, която изтекла от раната. Това чудо Господ извършил, за да изплаши нечестивите сарацини, а на нас верните да напомня, че сме длъжни да почитаме светите икони, защото при тях пребивава и чрез тях действа чудодействената благодат на нашия Бог.
Още новини четете в категория
Култура
23.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
xsjyBldb
09.06.2026 01:11@@HZwRW