Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители.
Мотивите на вносителите бяха представени от Ангел Янчев („Възраждане“). Той разказа, че преименуването на Народната библиотека в Национална библиотека е извършено на 6 юли 2009 г. с обнародване на Закона за обществените библиотеки.
„Без мотиви и без аргументи от страна на вносителя Министерски съвет е извършено действие, насочено срещу волята на учредителите на изключително важна държавна институция“, посочи Ангел Янчев.
„Редно е, подобно на Народното събрание на Република България, Българската народна банка, Народния театър „Иван Вазов", Народната библиотека официално да получи народния си статут“, каза още Янчев.
Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, който присъства на заседанието, посочи, че в Закона за обществените библиотеки и Закона за закрила и развитие на културата са налице законови предпоставки за извършеното преименуване през 2009 г.
Смятаме, че такава промяна на наименованието на Националната библиотека, макар и да има историческо основание, следва да се обсъди в най-широк кръг, добави той.
Директорът на НБКМ доц. Калина Иванова обясни, че не трябва да се променя нейното наименование, тъй като „тя е националният културен институт на България и има много функции, които са ѝ вменени точно със Закона за обществените библиотеки“.
Според нея ще има негативни ефекти от исканото преименуване.
„То води до промяна по отношение на административната тежест в национален аспект и в международните организации“, каза доц. Иванова.
Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) обясни, че проблемът с наименованието на библиотеката е много стар.
„В периода, в който се определяха функциите на модерните национални библиотеки, България имаше проблем, защото Народната библиотека не беше национална. И тогава се водеха много спорове. Историците знаят. Коментирахме кое е народна, кое е национална, защо е народна, не е ли едно и също“, каза тя.
Той коментира, че преди време, когато се е търсела сграда за друга културна институция, се е оказало, че „може би има резерви на министерството на просветата и Министерството на културата“.
Една такава сграда е бившето училище по художествени занаяти, което се намира на улица „Хайтов“, добави Дилов-син.
Костадин Костадинов („Възраждане“) посочи, че „независимо как я наричат официално, всички в България я наричаме Народна библиотека“.
„Ние сме народни представители, не сме национални представители. Ние сме в Народното събрание, не в Националното събрание. Ние имаме Българска народна банка, не Българска национална банка“, каза още той.
„За мен мотивите за смяна на името са изключително недостатъчни. Не става ясно защо в настоящия исторически момент се налага подобна смяна на името и бих искал да се солидаризирам с мнението, изразено от представители на Националната библиотека – имаме достатъчно на брой други институции в България, които се наричат национални – национално радио, национална телевизия, национален археологически музей. Така че семантиката на думата изглежда по-скоро като излишна политизация на библиотеката“, каза Даниел Лорер (ПП-ДБ).
Може би не трябва да се фокусираме върху това каква е дефиницията на „народен“ и „национален“, а каква е функцията на тази библиотека, каза Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“).
Според него функцията на НБКМ прави библиотеката национална, „защото по съдържание, това, което вие имате като материали, това, което притежавате като архиви, изпълнявате като дейности като институция, е много повече от това, което могат да си позволят или притежават всички останали библиотеки в страната“.
„Ако ще си играем на кое е народно, кое е национално – национален интерес, национален отбор, национален идеал, Национален стадион, ако щете“, каза той. Според него има исторически процеси за формиране на нации. „Първо, след всичко, което ни се е случило, сме се делили на християни и мюсюлмани до голяма степен. После изкристализира народността и след това със създаването националната държава има и формиране на нации“, отбеляза Йорданов.
Министерството на културата подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, каза заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов.
Даринка Янкова от Държавната агенция за закрила на детето коментира, че агенцията изразява принципно съгласие с разглеждания законопроект. Според нея е важна ролята на държавата за това децата да се развиват пълноценно и да имат добро здраве.