Третият кръг мирни преговори в Истанбул между руската и украинската делегация, макар и кратък, осветли няколко дълбоки важни детайла за текущия геополитически момент.

Зеленски в битка за политическо оцеляване

С настояването за среща с руския президент Владимир Путин, украинският лидер демонстрира, че отчаяно се опитва да си върне легитимността с образ на „миротворец“ — на фона на избухналите в страната “граждански” протести, мотивирани от антикорупционни обвинения, но видимо дирижирани от структурите на западно разузнаване. 

Украинската делегация в Истанбул настоя такава среща да се случи, но Русия я отхвърли хладно. Владимир Медински, ръководител на руската делегация, даде да се разбере, че такава среща би имала смисъл само като финал на преговорите, а не като инструмент за политическо спасение. Тя трябва да бъде „венецът“, по думите му — не опит за нечие поредно начало.

Фактът, че президентският мандат на Зеленски официално изтече още на 20 май 2024 г., прави неговото настояване двойно по-безпочвено и нереалистично. Зад протестите прозира логистиката на ЦРУ, което (за пореден път) показва, че Вашингтон вече е отписал проекта „Зеленски“. Политиката на МИ-6, в съюз с Брюксел, търпи гръмовен провал. Скоро ще станем свидетели на новини за неговото изоставяне от близкото му обкръжение — индикация за задаващ се вътрешен преврат.

Доскоро той бе „ракета носител“ — инструмент за изстрелване на посредствени кадри към върховете на властта, легитимиран от Запада. Днес Зеленски е воденичен камък, който тегли надолу и собствения си лагер. Продължават да го подкрепят само либералите от български тип, които не могат да разчетат световната реалност — жертви на невежество, дори не на идеология. С което демонтирането им от властта ще бъде още по-бързо и безславно.

 Антикорупционната тема – сигнал за режисирана смяна на режима

Протестите в Украйна, както винаги се случва в сателитни режими, са облечени в дежурната фразеология за борба с корупцията. Това е стандартен западен шаблон за делегитимация преди смяна на режима. Аналогията с България е болезнено ясна — именно под това знаме се развива демонтажът на партия „Продължаваме промяната“. Но не защото Пеевски или Борисов са по-силни, а защото същите покровители, които качиха ПП на власт, сега не могат да държат чадър над тях. Киро и Асен вероятно вече са осъзнали, кой спечели изборите в САЩ.

Русия диктува условията на преговорите

Поведението на руската делегация в Истанбул ясно показа кой определя рамките на преговорите. Украинската страна не получи зелена светлина за искането си - лидерска среща. Още по-символично – разговорите се водеха този път на руски език, въпреки предишни настоявания от страна на Киев за английски. Москва вече не играе роля в театър на либерална фасада – говори със сила и с език, който отразява реалностите на бойното поле.

Завръщане към формулата „неутрална Украйна“

Постепенно се легитимира възможност Украйна да остане извън НАТО, но с гарантирана икономическа свобода — такава бе и формулата, одобрена в Истанбул още през 2022 г. Тя отново се завръща на масата, макар и под суровата реалност на вече загубената война от Киев.

Руският анализатор Сергей Караганов, както и някои гласове от германската опозиция, отново повдигат темата за „неутрална Украйна“ като единствен път към мир. По същество може да се преведе и като “изоставената” Украйна. Това е и единственото, на което бъдещият легитимен украински президент може да стъпи, ако иска да избегне още по-голяма национална катастрофа.

Европа — извън уравнението

Най-яркото отсъствие в Истанбул бе това на Европейския съюз. Отново. 

Нито комисар, нито лидер, нито дори изявление. Европа окончателно не е субект, а обект на последиците от чужди решения. Задълго. 

ЕС се маргинализира напълно от процесите, които ще определят бъдещия ред на континента.

Вашингтон и Москва започват да губят търпимост към европейските неолиберални тоталитарни диктатори.

Припомням, че в безпрецедентно изявление, Държавният департамент на САЩ осъди „оруелската цензура“ в ЕС, като писа, че хиляди европейци са осъждани за критики срещу собствените си правителства. Това е явен знак, че и на Стария континент предстои преоформяне – не само политическо, но и институционално. 

Сценарият вече се пише, определят се изпълнителите на главните роли. Вероятно премиерите на спектаклите ще започнат през есента. 

Турция — мост между два свята

На този фон Турция се позиционира като новия посредник между Изтока и Запада. Ердоган е единственият лидер в НАТО, който поддържа равни отношения с Москва и Киев. Той ще има и решаваща дума, когато се стигне до преразпределение на сферите на влияние в Европа. Турция отдавна напусна ролята на периферен съюзник и влиза в ядрото на договарящите сили.

Преговорите в Истанбул очаквано не донесоха примирие, но дадоха ясно послание: войната в Украйна навлиза в решаваща политическа фаза. Победителите започват да диктуват бъдещето. А губещите — ще се подчиняват

Европа няма глас. 

Зеленски губи власт. 

Един нов ред започва да се очертава – отвъд рамките на лишения от разум Брюксел, отвъд старите съюзи в една съвсем нова реалност и с нови правила.

Напомням, че винаги при смяна на курса в световен мащаб, новата власт с категоричност демонстрира, че няма да търпи неподчинение и своеволия. 

И го прави го с показни послания! 

Не само Москва, но и Вашингтон вече не вярва на либерални сълзи.

Автор: Валентин Кардамски