Европа трябва да си върне водещите позиции на световната сцена, да изгради по-голяма стратегическа автономност и да намали зависимостите си в сферата на сигурността, икономиката и технологиите.

Това заяви президентът Илияна Йотова в интервю за предаването „120 минути“ по bTV.

В разговора бяха засегнати ключови теми като войната в Украйна, европейската сигурност, отношенията със САЩ, европейската перспектива на Северна Македония и ролята на България в променящата се международна среда.

За санкциите срещу Русия и патриарх Кирил

Президентът Йотова подкрепи позицията на премиера Румен Радев срещу евентуалното включване на руския патриарх Кирил в бъдещ санкционен пакет на Европейския съюз.

По думите ѝ подобен ход може да създаде ново напрежение в момент, когато усилията са насочени към намиране на път към мирни преговори.

„Час по-скоро Русия трябва да седне на масата на преговорите. Трябва ли сега да пренесем спора за това дали Европа е срещу православието? Трябва ли да разделяме вярващите тук в България? Моят категоричен отговор е не“, заяви тя.

Йотова отбеляза, че до момента не е видяла подобна тема да бъде обсъждана сериозно в други европейски държави и предупреди, че подобен дебат може да доведе до ненужно разделение в обществото.

„Ние сме православна държава. Не искаме българските вярващи да бъдат разделени по тази линия, защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история. Бих направила всичко, за да бъде избегнат подобен конфликт“, каза още президентът.

Тя допълни, че според нея общественото внимание е било насочено основно към темата за патриарх Кирил, докато други аргументи са останали на заден план.

„По-кресливата част взе на въоръжение темата за патриарх Кирил и съвсем не беше изгодно да коментира другата част от резервите – свързани с националната сигурност, бъдещето на ядрената централа и на „Лукойл“, коментира тя.

„Европа не е класна стая“

Попитана дали България започва да следва примера на Унгария в европейската политика, Йотова категорично отхвърли подобни твърдения.

„Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един учител и казва на децата какъв урок трябва да научат“, каза тя.

Според президента всяка държава членка има право да отстоява националните си интереси и да изразява различни позиции, без това да поставя под съмнение европейската ѝ принадлежност.

„Стига сме се държали като послушния гост в европейското семейство. Ние имаме своите политики, своите интереси и трябва да ги защитаваме. Гласът на България в Европа е точно толкова ценен, колкото и този на останалите 26 държави“, каза Йотова.

Президентът посочи, че войната в Украйна е разкрила редица слабости в европейската архитектура за сигурност и е ускорила процеса на преосмисляне на зависимостите от външни партньори.

Според нея укрепването на европейските отбранителни способности е необходимо, но не бива да се разглежда като алтернатива на НАТО, а като засилване на европейския стълб в рамките на Алианса.

Йотова коментира и икономическите предизвикателства пред Европейския съюз.

„Европа повече не може да бъде само солидарна Европа. Години наред на Европа ѝ липсваше амбиция“, заяви президентът.

По думите ѝ бъдещото развитие на континента зависи от по-висока конкурентоспособност, технологичен напредък и намаляване на зависимостта от външни доставчици на стратегически суровини.

България държи „златна карта“

В контекста на отношенията със САЩ и променящата се геополитическа среда Йотова изрази мнение, че България разполага с изключително силни стратегически предимства.

Тя открои географското положение на страната, енергийните връзки и бъдещите транспортни коридори като фактори, които могат да превърнат България в ключов регионален център.

„Ако някой сега не осъзнава каква златна карта държи България в ръцете си, това е голяма грешка“, каза президентът.

Според нея през страната ще преминават важни енергийни и транспортни маршрути, както и инфраструктура, свързана с високите технологии и центровете за данни.

Темата за визите за САЩ остава актуална

Йотова защити необходимостта въпросът за отпадането на визите за български граждани да продължи да бъде поставян пред американската администрация.

„Ние сме в нарушение на собственото си европейско законодателство“, коментира тя.

По думите ѝ България трябва последователно да защитава интересите си както пред Вашингтон, така и пред европейските институции.

„Надявам се усилията на правителството и на всички български институции да продължат в тази посока“, отбеляза Йотова.

Йотова: Имам сериозни съмнения за европейския курс на Северна Македония

Една от най-категоричните позиции на президента беше свързана с Република Северна Македония.

„Имам много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз“, каза тя.

Според Йотова спорът не е между София и Скопие, а между Скопие и поетите към ЕС ангажименти.

Тя подчерта, че държавните договорености трябва да се спазват независимо от смяната на управляващите.

„Това не е подпис на персоналия. Това е ангажимент на държавата“, подчерта Йотова.

За договора с „Боташ“

Президентът коментира и споразумението между България и турската компания „Боташ“, като изрази мнение, че то е можело да бъде използвано по-ефективно.

„Според мен вместо да се плащат тези пари, отдавна той можеше да работи“, заяви Йотова.

По думите ѝ договорът е бил сключен в условията на сериозна енергийна несигурност след прекъсването на руските доставки и е притежавал потенциал за по-дългосрочно развитие.

В края на разговора президентът изрази увереност, че Европа разполага с необходимите ресурси и потенциал да възстанови влиянието си.

„Аз вярвам в тази идея. И вярвам в Европа“, каза Йотова.

Според нея настоящите кризи могат да се превърнат във възможност за промяна и укрепване на европейския проект.

„Държим златната карта. Но понеже говорим за карти - имаме цялата колода в ръцете си в момента“, завърши тя.