Основната част от ядрената триада на Русия обаче е наземно базирана. Важно е да отбележим, че списъкът включва множество страни, като Иран, Китай и други. Картата с целите показва как си представят адмиралите от руския флот потенциална война със Запада, предава Dir.bg.

Тази новина ни накара да проведем един малък експеримент. Използвахме изкуствения интелект ChatGPT, за да получим информация за най-вероятните ядрени цели в България. Алгоритъмът обаче отхвърли въпроса, като потенциално нарушаващ политиките му за използване.Задавайки въпроса по-друг начин получихме доста изчерпателен отговор за "потенциално уязвими в случай на сериозен конфликт места в България, които да избягвате".

Освен това алгоритъмът разкри и 10 общини в България, които могат да бъдат сравнително безопасни при такъв сценарий.

Възможните мишени за ядрен удар в България

При избухването на Трета световна война, в която България е участник, мишените биха били разделени в няколко категории.

Най-първостепенен е рискът за големите военни бази, складове и съоръжения. В България според ChatGPT това са:

• Граф Игнатиево - основната военновъздушна база на България, близо до Пловдив.

• Авиобаза Безмер - важна база, използвана за съвместни операции с НАТО.

• Военни складове край Сливен, Карлово и Казанлък.

• Военни заводи, които са критични за снабдяването с оръжие и поддръжка на военните сили. Тук на първо място са ВМЗ-Сопот и Арсенал Казанлък.

Според ChatGPT веднага след тези военни обекти потенциална цел би била столицата София. Ето и причините според алгоритъма:

• Като център на управлението и комуникациите, София би била вероятна цел. Там се намират важни правителствени институции, военни командни центрове и основни комуникационни хъбове.

След столицата потенциална мишена са големите градове с индустриални и транспортни хъбове:

• Пловдив - вторият по големина град в България с ключови индустриални и логистични центрове.

• Варна - голямо пристанище и важен транспортен и икономически център.

• Бургас - друг важен морски град с голямо пристанище и нефтена рафинерия.

• Русе - важен транспортен и логистичен център на река Дунав.

• Плевен - голям индустриален център със стратегическо значение.

Енергийна инфраструктура също представлява изключително вероятна цел при мащабен ядрен конфликт. Тогава целите биха били:

• АЕЦ Козлодуй - основният източник на електроенергия в България, също така стратегически обект.

• ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове - критична инфраструктура за енергийното снабдяване на страната. Рискът е висок за ТЕЦ "Марица Изток 1", ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Марица Изток 3",  ПАВЕЦ "Чаира" и други.

ChatGPT обръща внимание на основните транспортни и логистични центрове в страната, като е възможно повторение с мишените от по-горе:

• Пристанища на Черно море (Варна, Бургас) - заради тяхната стратегическа роля в снабдяването и икономиката.

• Магистрали и железопътни възли - като ключови артерии за движение на войски и ресурси.

Изкуственият интелект допълва, че ударът по някои гранични пунктове би могъл съществено да откъсне страната ни от света и да парализира логистиката в нея. Тук евентуалните мишени са:

• КПП Капитан Андреево (на границата с Турция) - най-големият граничен пункт на България и един от най-натоварените в Европа. Той играе критична роля за транзита на хора и стоки между Европа и Близкия изток. В случай на военен конфликт, стратегически важни гранични пунктове като този биха могли да станат мишени с цел прекъсване на логистиката, снабдяването и движенията на войски.

• КПП Калотина (на границата със Сърбия) - също важен граничен пункт, тъй като той свързва България с Централна Европа.

• Други големи гранични пунктове - като КПП Дунав мост 1 (Русе - Гюргево) и Дунав мост 2 (Видин - Калафат), които са основни връзки с Румъния и транзитни коридори за Европа.

Ударите по граничните пунктове биха попречили на снабдяването и на преминаването на голяма военна група през България. Те биха имали и още един ефект. Ядрени удари по граничните КПП-та и транспортната инфраструктура сериозно ще нарушат вноса и доставките на храни.

Изкуственият интелект споделя, че са възможни и други потенциални мишени, за който той няма информация или удари по цели с по-ниско военно и икономическо значение. Един от факторите за това е свързан и със спецификата на участието ни във вероятен световен конфликт.

Зоните в зелено са счетени, като по-безопасни по описанието на ChatGPT. В червено са потенциалните мишени

По-безопасните региони на България

При сценарий на ядрена война, безопасността на дадена община ще зависи от нейната отдалеченост от стратегически военни, индустриални и инфраструктурни цели, както и от наличието на природни или географски особености, които биха могли да предложат известна защита.

"Търсете места в планински и хълмисти райони, които са по-отдалечени от основни транспортни артерии и военни обекти. Предпочитайте по-малки селища", съветва изкуственият интелект.

Ето 10 общини в България, които според ChatGPT могат да бъдат сравнително безопасни при такъв сценарий:

• Трън (област Перник)

Отдалечена и малка община в Западна България, близо до границата със Сърбия, но далеч от основни стратегически цели. Планинският терен на района осигурява допълнителна защита. В общината има минерален извор.

• Белоградчик (област Видин)

Разположен в Северозападна България, далеч от големи индустриални и военни обекти. Белоградчишките скали предлагат естествена защита и правят района по-малко вероятна цел. Друг плюс е по-мекия климат и наличието на естествено укритие, като пещера "Магурата".

• Чипровци (област Монтана)

Малка планинска община, разположена в Стара планина, далеч от основни транспортни и индустриални коридори, което я прави по-малко уязвима. Историческата и културната значимост на района добавя допълнителни плюсове, включително и заради наличната туристическа инфраструктура.

• Борино (област Смолян)

Разположен в сърцето на Родопите, Борино е малка и отдалечена община. Районът е далеч от основни стратегически обекти и инфраструктура, което го прави относително безопасно място при мащабен конфликт.

• Баните (област Смолян)

Тази община е малка и отдалечена, разположена в планински район, което намалява вероятността да бъде цел при военни действия. Наличието на минерална вода е друг плюс на общината.

• Годеч (област София)

Годеч е малка община в Западна България, разположена близо до границата със Сърбия и КПП Калотина. Въпреки това в нейното землище има села, които са доста отдалечени от всякакви мишени и могат да осигурят защита. Граничните с община Годеч села в община Своге също са добра опция.

• Девин (област Смолян)

Планинският терен на община Девин, заедно с наличието на природни ресурси като минерални води, я прави подходящо място за евентуално убежище при криза.

• Чепеларе (област Смолян)

Община Чепеларе предлага редица предимства, като планинския терен и отдалечеността от големи стратегически обекти. Това я направи сравнително безопасна в контекста на хипотетичен конфликт или ядрена война.

• Троян (област Ловеч)

Малък град в Стара планина, който е извън основните стратегически зони. Планинският район предлага естествена защита. Троян може да предложи по-добри възможности за дългосрочно оцеляване поради развитата си инфраструктура, но и по-висок риск поради по-централното си разположение.

• Мадан (област Смолян)

Разположен дълбоко в Родопите, далеч от военни и индустриални зони. Планинският терен на общината осигурява известна степен на защита.

Запитан за областния град с най-висок шанс да не бъде засегнат от горещата фаза на една ядрена война, алгоритъмът сочи Смолян.

ChatGPT допълва, че този списък не е изчерпателен.

"При ядрена война няма гаранции за безопасност, а оцеляването може да зависи от много фактори", заключва изкуственият интелект.

Според него мнозинството от населените места, които се намират в българските планини, далеч са от всякакви стратегически, военни, енергийни и логистични обекти са добър вариант.

За да отговорят на това определение, населените места трябва да са на около 50 километра от потенциална мишена. Географският терен, свързан с по-пресечена местност и по-ниска мощност на ядрения заряд могат да намалят разстоянието и до 20 км. Равнините, низините и по-голямата мощност могат да увеличат безопасното разстояние на над 50 км.

"Отдалечеността от стратегически обекти и осигуряването на запаси от вода, храни и ресурси са ключови фактори за оцеляване при сценарии на ядрен конфликт. Избраните райони в планинските и отдалечени части на България предлагат по-добри условия за дългосрочно оцеляване при такива екстремни условия.

Общини с по-топло и слънчево време могат да бъдат по-малко засегнати от краткосрочните ефекти на ядрената зима, като понижените температури и намалената слънчева светлина. Въпреки това, ефектите от ядрена зима могат да бъдат глобални и да засегнат всички региони до известна степен", заключва ChatGPT.

В този случай алгоритъмът препоръчва отдалечени от гранични пунктове, ВЕЦ-ове и други важни обекти места в Източните Родопи. Те са по-безопасни от други по-топли места, като южното поречие на Струма около Сандански и Петрич или района около Гоце Делчев.

ChatGPT препоръчва отдалеченост от големи реки и гранични зони, поради допълнителният риск, който носят.

Изкуственият интелект завършва с някои успокоителни доводи, защо страната ни няма да е най-тежко засегнатата от възможна ядрена война.

България има ограничено стратегическо значение в сравнение с големи държави като САЩ, Великобритания, Франция или Германия. Това означава, че страната вероятно няма да бъде основна цел на ядрените удари.

България е малка по площ и има сравнително малко население в сравнение с други страни. Това намалява вероятността от голям брой ядрени удари.

Въпреки че България е член на НАТО и на нейна територия има военни бази и стратегически обекти, те са сравнително малко в сравнение с други страни от НАТО. Това означава, че броят на потенциалните цели би бил ограничен.

България може да очаква сравнително малък брой ядрени удари в сравнение с други страни от ЕС и НАТО, но те ще бъдат насочени към най-важните военни и инфраструктурни обекти. В зависимост от мащаба на конфликта и стратегическите решения на противника, броят на ударите би могъл да варира, но вероятно би бил в рамките на няколко до около десетина удара.

Изкуственият интелект теоретизира, че ако неназован противник има общо около 6000 ядрени заряди, то в световна война България би понесла между 5 и 15 удара при сегашното си положение.