През 1986 г. британската полиция решава да използва нов научен метод, за да докаже вината на 17-годишен младеж, признал убийството на момиче. Резултатът се оказва напълно неочакван – генетичният анализ показва, че той не е извършителят. Така първото използване на ДНК профилиране в криминално разследване не води до осъждане, а до оневиняване на заподозрян. Историята поставя началото на революция в криминалистиката, която десетилетия по-късно продължава да разкрива престъпления и да поправя съдебни грешки.
Всичко започва през ноември 1983 г., когато 15-годишната Линда Ман е изнасилена и убита близо до английското село Нарбъроу, графство Лестършър. Въпреки усилията на полицията извършителят не е установен.
Три години по-късно, през юли 1986 г., в съседното село Ендърби е убита друга 15-годишна ученичка – Доун Ашворт. Сходствата между двете престъпления насочват разследващите към предположението, че са извършени от един и същ човек.
Полицията задържа 17-годишния Ричард Бъкленд, който прави самопризнания за второто убийство, но отрича да има отношение към първото.
Разследващите са убедени, че са попаднали на правилния човек. Липсват обаче достатъчно доказателства, които да потвърдят признанията му.
По това време генетикът Алек Джефрис от Университета в Лестър вече е разработил революционен метод за идентифициране на хора чрез характерни особености на тяхната ДНК.
Откритието е направено на 10 септември 1984 г., когато Джефрис забелязва, че определени участъци от генетичния материал образуват различни комбинации при отделните хора.
Той осъзнава, че тези комбинации могат да служат като своеобразни генетични пръстови отпечатъци.
Първоначално технологията е използвана за разрешаване на спор за семейна връзка по имиграционно дело. Скоро след това става ясно, че тя може да намери приложение и в криминалистиката.
През 1986 г. полицията в Лестършър се обръща към Джефрис с молба да сравни ДНК на Ричард Бъкленд с биологичните следи, открити при двете убийства.
Резултатите изненадват разследващите.
Анализът показва, че биологичният материал от двете местопрестъпления принадлежи на един и същ мъж. Но този мъж не е Ричард Бъкленд.
Въпреки самопризнанията му генетичните доказателства го изключват като извършител.
Така Бъкленд става първият известен заподозрян в света, оневинен чрез ДНК профилиране в криминално разследване.
Случаят показва нещо изключително важно за правосъдието – признанието за престъпление невинаги означава, че човекът действително го е извършил.
Новата технология позволява на полицията да провери твърденията чрез независими биологични доказателства.
След оневиняването на Бъкленд полицията предприема безпрецедентна операция.
Хиляди мъже от района са поканени да предоставят кръвни и слюнчени проби, които да бъдат сравнени с генетичния профил на убиеца.
В изследването участват над 5000 души. Въпреки мащаба на операцията съвпадение не е открито.
Причината се оказва не недостатък на технологията, а умишлена измама.
Местният хлебар Колин Пичфорк убеждава друг мъж да даде проба вместо него, като се представи с неговата самоличност.
Планът първоначално успява. Пичфорк избягва генетичната проверка и остава извън полезрението на полицията.
През 1987 г. обаче информацията за подмяната достига до разследващите, след като участникът в измамата разказва за нея пред други хора.
Пичфорк е задържан и предоставя собствена ДНК проба.
Този път резултатът съвпада с биологичния материал от двете убийства.
Мъжът признава престъпленията, а през януари 1988 г. е осъден на доживотен затвор.
Случаят с убийствата на Линда Ман и Доун Ашворт се превръща в повратна точка за криминалистиката.
За първи път ДНК профилирането демонстрира едновременно две свои възможности – да изключи невинен заподозрян и да свърже действителния извършител с престъплението.
През следващите години методът започва да се използва все по-широко във Великобритания, Съединените щати и други държави.
През 1987 г. Робърт Мелиас става първият човек във Великобритания, осъден въз основа на ДНК доказателства по дело за изнасилване. Година по-късно осъждането на Пичфорк утвърждава технологията и при разследвания на убийства.
Развитието на генетичните анализи постепенно позволява да бъдат изследвани все по-малки количества биологичен материал.
ДНК профилирането започва да се прилага не само при нови престъпления, но и при неразкрити случаи отпреди десетилетия.
То се превръща и във важен инструмент за преразглеждане на съдебни присъди, когато съществуват съмнения, че осъдените не са действителните извършители.
Историята на Ричард Бъкленд показва, че научните доказателства могат да имат решаващо значение дори когато разследващите разполагат със самопризнания.
Случаят променя представите за надеждността на традиционните методи за разследване и поставя основите на съвременната съдебна генетика.
Днес ДНК анализите са стандартна част от работата на криминалистичните лаборатории по света, но тяхната стойност зависи от правилното събиране, съхранение и интерпретиране на пробите.
А първият голям пробив остава свързан с парадокс: технологията, създадена да открива извършители, първо доказва, че полицията е заподозряла невинен човек.
Източници: The Guardian, fakti.bg






