Съвременният начин на работа, при който около 80% от дейностите на работното място изискват продължително седене, е свързан с висок риск от безсъние, сочат данните от ново изследване, публикувано в Journal of Occupational Health Psychology. Проучването, проведено от екип учени от Университета на Южна Флорида, анализира дългосрочните ефекти на работната среда върху качеството на съня на служителите.

Проучването обхваща повече от 1000 служители, проследени в продължение на десетилетие. Резултатите показват, че продължителното седене, съчетано с нестандартно работно време, представлява значителна заплаха за здравословния сън. Според данните, тези фактори увеличават с 37% вероятността от развитие на симптоми на безсъние и с 66% необходимостта от т.нар. „наваксващ сън“ – подремване или по-дълъг сън през уикендите.

„Начинът, по който работим, се превръща в сериозна, дългосрочна заплаха за здравето на съня,“ казва д-р Клер Смит, психолог и ръководител на изследването. „Сънят не се състои само в това да спим осем часа. Той включва способността лесно да заспим, да поддържаме съня през цялата нощ и да се събудим отпочинали. Компаниите трябва да осъзнаят рисковете, на които са изложени техните служители.“

Три категории сън – и защо седенето вреди най-много
Въз основа на данни от националното проучване „Средна възраст в САЩ“, учените разграничават три основни категории служители според качеството на съня им:

Хора с добър сън: Те нямат сериозни проблеми със заспиването или поддържането на съня.
Наваксващи сън: Тези служители често прибягват до по-дълъг сън през уикендите или след работа, за да компенсират натрупаната умора.
Страдащи от безсъние: Тази група е с най-сериозни симптоми – трудно заспиване, често събуждане през нощта и постоянна умора през деня.
Резултатите показват ясна връзка между продължителното седене и безсънието. Служителите, които прекарват дълги часове в седнало положение, са с по-висок риск да попаднат в категорията на страдащите от безсъние. Освен това, тези с нестандартни графици, като нощни смени, по-често се оказват в групата на наваксващите сън.

Дългосрочни последици от нездравословния сън
Една от най-тревожните констатации на изследването е, че лошите навици, свързани със съня, могат да се запазят за дълъг период от време. При 90% от хората, страдащи от безсъние, симптомите продължават дори 10 години по-късно. Това подчертава необходимостта от превенция и ранно предприемане на мерки за подобряване на съня.

Според д-р Смит, активността през деня и ограничаването на работата извън работното време могат да играят ключова роля за предотвратяване на дългосрочни проблеми със съня.

„Раздвижването и намаляването на служебния стрес след работа могат не само да подобрят съня, но и да предотвратят хронични нарушения, които засягат качеството на живот години наред,“ подчертава тя

Изследването изпраща ясен сигнал към компаниите – работната среда и начинът, по който служителите извършват своята дейност, са пряко свързани със здравословния сън.Холистичният подход към работната среда, който включва осигуряване на повече възможности за движение през деня и намаляване на натоварването след работно време, може да помогне за по-доброто здраве на служителите.

„Компаниите трябва да инвестират в благосъстоянието на своите служители. Това включва не само здравословни инициативи, но и насърчаване на баланса между работа и личен живот,“ добавя д-р Смит.

Проучването на Университета на Южна Флорида е силно напомняне за значението на здравословния сън. Продължителното седене и нестандартните графици не са просто въпрос на дискомфорт – те представляват реална заплаха за физическото и психическото здраве. Компаниите, които предприемат проактивни мерки за подобряване на работната среда, могат да намалят рисковете за своите служители и да повишат тяхната продуктивност и качество на живот.