"Около тази ротация се създава някаква магична обстановка. Говорене, което нагнетява очаквания, че нещо бог знае какво ще се случи. Ако тя се състои, нищо няма да се случи. Не мисля, че е важно дали г-н Николай Денков или г-жа Мария Габриел ще бъде министър-председател. Те са различни хора, но сходни като натюрел. Възпитани, интелигентни, но не са хора, чийто темперамент би им разрешил да се противопоставят на нещо, да тропнат по масата, когато е необходимо, не дай си боже в чужбина. Представяте ли си г-жа Габриел да отиде в ЕС и да каже: "България не е съгласна"? Дето се казва, за честта на пагона, от време на време може да се каже, че и лейтенантът има някакво мнение." Това каза пред БНР проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, бивш вицепремиер и министър на образованието, както и бивш депутат.

Случващото се около поста на външния министър проф. Вълчев определи като "неуместно и абсурдно на няколко основания" и го оприличи на филма "Маневри на петия етаж", като не изключи да е част от "позиционна игра". Той допусна, че нещата са свързани с това, което ще стане външнополитически, защото "ставащото у нас е в някаква степен реплика на ставащото в света". В сегашната изострена ситуация в света "има големи разломи и не може да си съвсем никъде", но изборът да си в ЕС не значи, че трябва да харесваш всичко, което прави ЕК, изрази мнение Даниел Вълчев.

"Това е една много слаба Европейска комисия. Има друго поколение политици, което има други характеристики. (…) Дори поляците намират сили да се противопоставят на европейската политика за украинското зърно. Това какво говори? Че тези по-дълбоки основания нямат отношения към момента. Като имаш някакви интереси, ставаш, отиваш, поставяш си ги на масата. Може да не успееш за ги защитиш, но трябва да ги артикулираш, защото хората са те пратили не за да ръкопляскаш на Урсула, Круела и който е там, а за да може да защитаваш интересите на тия, които са те избрали. Нищо страшно няма в това."

Във всяко правителство има и кадърни министри, има и случайни хора, отбеляза Вълчев. По думите му, няма правителство, което да не иска нищо да свърши, въпросът е дали му стигат ресурсите.

Според него парламентарната активност по темата "Нотариуса" идва и от "чувството им за вина".

"Те убеждаваха българското общество месеци наред, че с конституционната промяна ще се промени съдебната система към нещо по-добро. Изведнъж се оказва, че нещата, за които говорим в съдебната система, всъщност не са най-важните. И човек си задава въпроса – ако най-важните неща не са там, защо трябваше такава обществена енергия да се изхарчи, защо трябваше да се направят тези промени, напук на голяма част от юридическата общност, а и извън нея, и в крайна сметка - какво точно очакваме да се случи?"

"Българската съдебна система, може би напук на хората, които са големи скептици, все пак еволюира. Българската съдебна система се  е пооправила, поизчистила. В никакъв случай не е в състоянието, в което беше преди 25-30 години", коментира Даниел Вълчев в предаването "Политически НЕкоректно".

Големите проблеми в съдебната система не са на конституционно равнище, смята проф. Вълчев. По повод на конституционните промени той припомни и стар виц – "Защо корабът на социализма не върви? Защото горе-долу 95% от парата отива в свирката."

"Конституцията не бива да се разглежда като инструмент за политическо инженерство. Второ, хубаво е да имаме съзнанието, че конституционни промени не бива да се правят напук. Трябва да търсим все пак едно най-малко общо кратно, някакъв вид съгласие между доста голяма група хора. Не хора, които представляват 25-30% от обществото, да налагат на останалите, въпреки че виждат много ясно, че има някаква съпротива. На трето място, конституционни промени не бива да се правят на коляно. (…) Конституцията е нещо твърде голямо, за да можеш да си позволиш дори размишления на тема – как ще правим промени в Конституцията, за да се задържим на власт. Не бива така да се подхожда към Конституцията", подчерта в коментара си проф. Даниел Вълчев.