Иванка Мавродиева, професор, д-р и д.ф.н., е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Защитава дисертация за парламентарното красноречие в България. Дисертацията й за доктор на науките е свързана с политическата реторика в България след 1989 година, като обхваща ораторството от митингите и протестите до Web 2.0. Автор и съавтор е на 20 книги и на 120 статии. Член два мандата на Изпълнителния борд на Rhetoric Society of Europe (RSE). Главен редактор е на научното списание „Реторика и комуникации“, https://rhetoric.bg/ от 2011 г. Главен редактор е на „Онлайн справочник по реторика“, http://www.online.rhetoric.bg/. Преподавател, изследовател, обучител, блогър, подкастър ("Ораторът на 21. век").

- Проф. Мавродиева, какво ни казват, директно и индиректно, новоизбраните депутати и партийните лидери на старта на 50-тото Народно събрание? От трибуната, от интервютата в кулоарите, пресконференциите. Ясни ли са, според Вас, посланията и тезите им?

- Могат да се откроят няколко пласта в парламентарното говорене. Едното е шаблонното и клиширано говорене, лишено от индивидуалност и представящо отразена светлина на предварително написани, координирани и одобрени текстове за четене. Второто е патетичното като ехо на приключилата предизборна кампания. Третото е емоционалното, преобладаващо с отрицателни оценки за опонентите – ситуативно представени като такива. Четене от парламентарната трибуна. Остри отговори в блиц интервютата. Разговори, преговори и договорености в кулоарите и кабинетите. Условности по модела „Ако … то…“. Декларации въобще и по принцип. Посланията не са ясни. Тезите също са доста общи и без времеви граници и стъпили на концепции и програми, които да са работещи.

- Злато, вик или тотално неглижиране е мълчанието? И на политиците, и на избирателите, които не излизат до урните?

- Мълчанието е злато, гласи една народна поговорка. Тя е вярна и мъдра, когато не бива да има прибързване и когато се изисква изчакване и дипломатически модел на поведение. Мълчанието може да е и неглижиране, когато не се дава навреме информация на гражданите и медиите и се укрива информация уж с цел да няма паника, например, какъвто беше случаят с аварията в Чернобил. Избирателите мълчат, когато не отиват да гласуват, но това мълчание говори за омерзение както от политическия процес, така и на работата на институциите.

- Почти всички представители на парламентарни групи на трибуната четоха, къде с патос, къде не, своите приветствени слова. Какво ни казва това? Залагат на експертен професионализъм, който само пресъздават? Избягват импровизацията? Стремят се да блеснат?

- За да импровизираш, трябва да си подготвен, да си с ораторски опит, да имаш себеоценка за добър оратор, който казва това, което мисли или това, за което е поел ангажимент. Да блеснат на момента с някоя остра и обидна фраза, да. Да блеснат като политически мислители и лидери чрез силата на реториката, едва ли.

- Имаше ли партиен слоган, мото, послание, което истински да Ви впечатли- с оригиналност, послание, вдъхновение? Има ли енергия в стремежа на политиците да достигнат до широката маса хора?

- Впечатляваха най-вече като визуални изображения и призиви, лога и към тях слогани, но консистентност и оригиналност не може да се констатира. Стремежът е по-скоро да има кампания, а не тя да е ефективна с цел достигане до избирателите и убеждаването им да гласуват и за кого да гласуват на база позитивни и реалистични програми.

- Едно от най-употребяваните словосъчетания през последните турбулентни за политиката ни години е „ споделена отговорност“, която до момента поне виждаме само в измерението на тотално безхаберие и липса на принципност. Та, защо така? Колко тежат и колко трябва да тежат думите на политиците, за да си върнат доверието на обществото?

- Споделянето е когато имаш какво важно да кажеш, позитивен си и с нагласа след това да има ефективни действия. То и в социалните мрежи уж споделят, но какво точно – моменти от деня и търсене на социална валидация чрез лайкове. Чудесен термин сам по себе си е „споделена отговорност“, но в ситуация на размиване на пластовете, полярни мнения и предварителни уговорки, това трудно се постига.

- „Европейски ценности“, „ евроатлантизъм“, „ компромис“ също са особено оборотни в политическия речник напоследък. Отговарят ли, обаче, думите на действията? И точните такива ли са? От тези думи ли имат нужда хората, за да отворят ушите и съзнанието си за партийните послания?

- Евроатлантическа ориентацията има още в речите на президента доктор Желев. Да, има европейски ценности, но има и национални ценности. Да, има компромиси и те са ефективни и достойни, когато водят до мир и просперитет, а не до задкулисни договорености. Прочитът или декодирането на тези думи отбългарските граждани е различно и невинаги е положително.  Освен разочарование, има и скептицизъм.

- Да навлезем в едно особено любимо за Вас научно поле- дигиталните медии. „Величие“ се роди там и се превърна в сензацията на тези избори. Какъв е Вашият прочит за генезиса и бъдещето на тази партия?

- Има партии и в Италия, които започват от Интернет. В България също имаме партии, които тръгват от медиите. По-скоро подкастите, многобройните кратки клипове в ТикТок и в други социални мрежи допринесоха за бърза разпознаваемост на лицата и на партията.

- И все пак, Тик Ток е мрежата на младите хора, на забавните, полезните и търговски ориентираните инфлуенсъри. Как се ражда партия и се прави политика в точно този канал? Обществото ни е дорасло за нещо такова, протестен вот ли е?

- Да, ТикТок е място и за създаване на бърза популярност, но и за пародия и ирония, за осмиване и отърсване през смеха от типа на разговорите неформално. Бързо се усвоиха дигиталните техники за създаване на надписи и субтитри, за акценти и мултиплициране, за вторично съдържание и разпространението му онлайн. През кратки фрази и послания. Чрез критика на играчите на терена на политиката у нас, а и не само у нас. През и чрез популизма. Трудно може да се каже, че това е тип протест в ТикТок.Трябва да имаме предвид, че виртуалната среда е доста аморфна и патосът бързо стихва. ТикТок и другите социални мрежи се развиват динамично, така че са нужни доста и по-задълбочени изследвания на този ефект.

- Кои основни правила на комуникацията пропускат, не знаят или просто не спазват днешните политици, за да имаме това очевидно разминаване с интересите на гласоподавателите?

- Да ги подготвен. Да познаваш аудиторията като очаквания и нагласи. Да говориш в дадена ситуация убедително, а не да рецитираш фрази. Да си проактивен към журналистите, но и да познаваш медийна среда достатъчно добре, за да си достоен участник в сложния процес на публичната комуникация. Да имаш познания за кризисната комуникация и да признаваш грешки, пропуски, провали. Гласоподавателите очакват да застанат пред тях образовани и достойни хора, които говорят ясно, интересно и убедително. Другигласоподаватели очакват и популистко говорене. За трети избиратели пък е важно изпълнението на дадените обещания в кампаниите.

- Няма как да не Ви попитаме и за една от най-пиперливите на изказвания партии-„ Има такъв народ“. Техните изявления, особено от трибуната на Народното събрание, често са доста груби, цветущи и откровено казано далеч от дипломацията и добрия тон. Това прави ли ги по-интересни? Простено ли им е такова своеволие предвид шоуменската им природа? Или пък напротив- точно това е техният коз?

- Депутатите от „Има такъв народ“ идват от медийна среда и предавания, в които те са съставяли текстове, иронизирали са политиците, правили са пародии, участвали са в скечове. Това е Тик Ток вид критика и ирония през изкуството и медиите. Когато този опит остава, но те вече са в нова социална роля, трудно може изведнъж да станат говорители с кадифен глас и лъскави фрази. Някои имат промени и произнасят по-спокойни речи и използват аргументи. Пленарната зала не е политическо мъпет шоу. Дебатите в законодателната институция са по същество и по съществени теми и въпроси. Това обаче трябва да се осъзнава от всички 240 народни избраници.

- Какъв, според Вас, е пътят да се възстановят диалогът и чуваемостта по оста „политици- граждани“?

- И от двете страни трябва да има активност. Политиците е добре да чуят експертите и да говорят ясно, разбираемо, да избягват партийното номадство, да имат принципи и да изпълняват задълженията си. Гражданският контрол върху делата на политиците и прозрачността при реализиране на техни дейности, отчетността на постигнатото и непостигнатото с достоверна информация. Това са само малка част от възможните пътища. И комуникация извън лакърдиите по модела на Ганковото кафене. Комуникация през кръгли маси и обществени обсъждания, референдуми и ненатоварване с ненужни клишета, изтъркани фрази и кухи лозунги.

- Кои са най-важните думи, които липсват в речника на съвременните ни политици?

- Свобода. Свобода на словото. Права на гражданите. Активни граждани. Дигитални активни граждани. Млади българи с гражданска позиция. Достойнство. Принципи и принципност. И много други изпълнени със значение думи. И много други красиви слова от българския език – радея и радетел, благодетел и благост, почтителност и почитание.

- Колко важно е да бъдеш грамотен, за да си на висша управленска позиция в България? Преди държавническата криза през последните години, имаше чести анализи на словото на партийните представители. На богатството или липсата на речник, на диалектите, на излишното множествено число, така присъщи на политиците днес. Ние ли, като електорат, не изискваме повече? Прави ли ни впечатление? Какво? Те ли, като властимащи, смятат,че това не е чак пък толкова важно. Утопия ли е законотворците ни да имат някакви базови езикови познания и умения?

- Не само грамотен, управляващите трябва да имат политическа култура, комуникативни умения, знания по реторика, информация как точно функционират днес медиите и социалните мрежи. За някои малкото пространство в студиата на подкастите се оказа удобно за извеждане на тези и отправяне на послания. Но блиц интервюта не предполагат комфорта да говориш свободно по предварително уточнени теми. Диалектните остатъци все още са част от говоренето на депутати и министри, което не е допустимо. Има начини да се преодолеят чрез консултации с експерти лингвисти и логопеди. За богатството на речника не може да се каже, че и като брой думи, и като начин на словесно изразяване е на висота. Когато репродуцират по схеми и опорки и не оценяват индивидуалността като основа за своята идентичност в политическата сцена, няма основания да се говори за големи политически оратори. „Електорат“ се натовари с отрицателно значение и пренебрежение при политическото говорене и в коментарите в медиите, и по време на избори. Български граждани и избиратели. Тези, които знаят, че са български граждани и избиратели, очакват лидерите и народните избраници да говорят правилно, знаейки правилата на книжовния български език и спазвайки правоговорните норми; да умеят да говорят убедително с ясна дикция и коректна аргументация.

Интервю: Камелия Каменова