Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов поиска свикване на Съвета за сигурност към МС и преоценка на риска за България след изстрелването на ирански ракети на турска територия (новина, която бе официално опровергана от турското правителство!).

По всичко личи, че подпалената от Израел и САЩ война става пълномащабна, а може би и продължителна. За пореден път западни лидери си присвояват правото да атакуват суверенни страни, да убиват или отвличат държавни глави, да убиват стотици деца в девически училища, под предлог че са „военна“ цел.

Запрянов иска Съвет за сигурност и преоценка на риска. Добре!? Но защо от средата на февруари ни обясняваше, че риск за България няма,  и че страната ни не участва във военни операции.

Това – след като всички разбраха, че България е единствената страна, чието гражданско летище в столицата е дало територия за военни самолети цистерни на САЩ.

А пък председателят на НС Рая Назарян съобщи, че същият Запрянов разрешил преминаването на съюзнически самолети през българска територия.

Дали това поведение на министъра и служебното правителство е пореден слугинаж към „началствата“ във Вашингтон? Или е игра с националните ни интереси и сигурността на българските граждани?

Може би е неглижиране на опасностите, които произтичат от случващото се по фронтовете? Или и трите заедно? И защо те бяха подценени – дали „анализите“ на експертите са били „парфюмирани“, за да се харесат на местните и задокеанските началства? Всичко това изисква отговори и действия! Преди всичко действия!

Една Испания, член на ЕС и НАТО, с достойнство и загриженост към собствения си национален интерес, но и заради ценностите на МИРА предприе категорични действия – отказа бази на нейна територия за военните действия на Тръмп.

Испанското правителство категорично отхвърля критиките от Тръмп, като потвърждава, че военните бази на САЩ на испанска територия не са използвани и няма да бъдат използвани за офанзивни операции срещу Иран.

Ще доживеем ли български политик или правителство да заяви подобни категорични позиции? Да вземе толкова категорични мерки в защита на мира?

Последваха типичните за президента на САЩ заплахи – ще наложи мита, ще спре търговията с Испания.

Но срещу заплахите на Тръмп да го „страхува“ с търговско ембарго премиерът на Испания Педро Санчес каза ясно:

“Позицията на испанското правителство може да бъде обобщена в три думи: “Не на войната”, и добави, че тази позиция не е неискрена, а последователна.

Премиерът призова за “незабавно” прекратяване на атаките срещу Иран и заяви: “Наивно е да се вярва, че решението е насилие или че сляпото и сервилно подчинение е форма на лидерство”.

“Няма да станем съучастници в нещо, което е вредно за света и противоречи на нашите ценности и интереси, само за да избегнем нечии ответни мерки“.

Санчес припомни негативните последици от войната в Ирак – от ръста на джихадисткия тероризъм до скока в цените на енергията, и подчерта, че атаката срещу Иран може да има също толкова непредвидими последици и няма да доведе до по-справедлив международен ред.

И наистина позицията на Испания не е моментна, а последователна – преди месеци Мадрид отказа да харчи 5 % от БВП за война, както поискаха от Вашингтон. Отказа с ясния мотив, че испанският народ има нужда от социални разходи, от здраве, просвета, култура, екология, а не от оръжия!

Санчес днес е героят на Европа! Безусловно!!!

Той припомни и на САЩ, но и на Урсула и Кая в Брюксел, че ЕС е Съюз за мир, а не за милитаризация и пагубни военни разходи. Че Европа е изправена пред две огромни катастрофи – растящите с невиждани от десетилетия темпове цени на петрол и газ, и второ – потенциалната многомилионна вълна от мигранти, които ще залеят континента, ако военните удари продължат.

Испания заяви позицията си и не се плаши да я отстоява.

Испания се грижи за своя народ – сигурност и социални блага, докато бедна България се лашка между слугинаж и безхаберие. Защо служебен, временен кабинет взима такива ключови решения, вкарвайки ни буквално във война!

Защо властта се влачи след събитията и лъже обществото!? Защо (символно – и с връщането в МВнР на Надежда Нейнски и група „ястреби“) се повтарят сценариите от времето на Иван Костов – въздушни коридори за чужди войни, пряк риск за българските граждани.

България има само един път – пълен неутралитет, разграничение от военните действия, ясна държавна позиция за мир и деескалация, за дипломация и справедливи международни правила във формиращия се многополюсен свят!

Проф. Светлана Шаренкова