– След падането на кабинета „Желязков“, ръководството на партията подаде оставка, без председателя. Младежкото обединение на партията постави ултиматум от 100 дни, с настояване за свикване на спешен конгрес и ново лидерство. Г-жо Шаренкова, какви са настроенията в партията по тази тема?

– Много се радвам, че Националният съвет чу гласа на младите хора в партията и въпреки съпротивата на тясното ръководството около Атанас Зафиров, прие идеята да се свика спешен конгрес. Неслучайно в устава е предвидено в такива сложни ситуации да се пита най-висшия орган на партията, накъде да вървим. Защото предстоят поредните извънредни избори. И защото и протестите, и настроенията в самата партия показват, че вместо авторитетът на БСП да се покачи от участието в управлението, ние сваляме нашето електорално влияние.

Затова Националният съвет на БСП реши да проведем конгрес на 7 – 8 февруари, в което няма нищо драматично и нищо братоубийствено, както прочетох, че е казал председателят Зафиров. Нашата партия е колективна, а не лидерска и винаги решенията са се вземали от първичните организации, районните и общинските съвети, от Националния съвет и Конгреса, който е висшият орган на партията.

– БСП даде своя принос за стабилността на държавата и спокойствието на българските граждани. Това каза в декларацията от името на БСП-ОЛ председателят на ПГ на БСП-ОЛ Драгомир Стойнев в началото на новата парламентарна сесия. Има ли разминаване между ръководството на БСП и членската маса в усещането за принос и стабилност?

– Има разминаване между обществените нагласи и самомнението на тясното партийно ръководство. Да, БСП влезе в управлението в името на стабилността на България, защото бяха седмите поред извънредни избори и страната се нуждаеше от редовно правителство, от редовен бюджет. Бяхме наясно, че повече губим, отколкото печелим от това свое участие и ще понесем политически щети, които започнаха да се усещат от самото начало на нашето присъствие в това управление. Ние сключихме сделка с ГЕРБ – партията, която 10 – 12 години ни беше основен опонент. От тази гледна точка дори нарушихме свое конгресно решение, че никога няма да влизаме в национална коалиция с партията на Бойко Борисов. Партията преглътна това, но пък беше подписан т. нар. санитарен кордон около партията на Делян Пеевски…

– Но се оказа, че неговата партия крепи управлението, в което вие участвате.

– Това се оказа така постфактум. Младите хора в парламентарната ни група Габриел Вълков и Атанас Атанасов взеха да бият камбаната, че нещо не е така с нашето участие в това управление. БСП не може да бъде патерица на която и да е друга партия в България.

– Но не дойде ли много късно това разбиране. Впрочем ГЕРБ пита ли ви тогава като коалиционен партньор дали сте склонни правителството да подаде оставка?

– Не. Мисля, че решението за оставката на правителството беше взето еднолично, дори не от ГЕРБ, а от Бойко Борисов като лидер. Наши представители, буквално половин час преди обявяването й, твърдяха, че няма да има оставка. Включително и по време на Националния съвет ни казаха, че не са ги питали дали да се подава оставка.

– Тези негативи струваха ли си?

– Когато през януари м. г. в Националния съвет решавахме дали да участваме или не в управлението, имаше едни 6 точки, които БСП трябваше да реализира в него. Те бяха свързани със социалната справедливост, с данъчното облагане и не на последно място – отстояване на позицията за ненамеса на България в конфликта в между Русия и Украйна, за подкрепа на дипломацията и мирни преговори с Русия и за възстановяване на отношенията с Русия.

Тези шест точки, въпреки самооценката, която прави сега ръководството на партията, не бяха изпълнени.

– Нито една?

– В социалната сфера положи много усилия Министерството на труда и социалната политика във всичките си сфери. Освен министър Гуцанов там имаме и двама зам.-министри. Но лесно е да се защитава швейцарското правило, трудно е да се каже, че правителството на България не трябва да влиза в „коалиция на желаещите“. А това не го чухме от нашите представители и председателя Зафиров. Не чухме абсолютно никаква реакция за хиперактивността на премиера Желязков да бъдат дадени на Украйна 90 милиарда евро и България да се включи в това.

– Излиза, че БСП има само негативи от тези 11 месеца във властта и никаква полза. Така ли е?

– Ние дадохме уж добри кадри за участие в това управление не само на ниво министри, но и на ниво зам.-министри, в системата на управление влязоха и млади хора. Но в крайна сметка оценката я дават хората. Оказа се, че управляващите повече не могат да управляват по този начин, а управляваните също не искат да бъдат повече така управлявани.

– Курсът, който БСП е поела, я води според социологията към под чертата. Това не ви ли притеснява?

– Това изключително много ни притеснява и затова свикваме и най-висшия ни орган – конгреса. Притеснява ме, че председателят на партията Атанас Зафиров за пръв път от създаването на БСП има по-нисък рейтинг от партията. „Маркет линкс“ извади преди дни рейтингите на партиите. БСП има между 5 – 7%, докато Зафиров е последен в редичката от всички лидери. Той има 5%. Това означава, че нито в обществото, нито в партията той има някакво одобрение.

Зафиров беше избран за председател на конгрес, който се занимаваше главно с това кой да бъде председател. На конгреса тогава атмосферата не беше идейна. За първи път присъствах на конгрес на БСП, който не обсъждаше политики, идеи, визии, идеологии, а всеки се питаше кой зад кого стои.

– Какво гарантира, че новият конгрес през февруари няма да се превърне в подобие на онова, за което говорите, и думите на Атанас Зафиров, че предстои братоубийствена война, може да се окажат верни?

– Първо, аз не зная дали Атанас Зафиров, Габриел Вълков или Иван Таков са братя. Това не е братоубийствена битка. Това е в рамките на шегата. Да, през последните години БСП преизбира и избира нови свои лидери. Но това е свързано с цялостната вътрешнополитическа и геополитическа обстановка. Ние не можем да намерим точния лидер в точното време и място. Зафиров беше избран в една много сложна ситуация.

– Но то сега като че ли е още по-сложно. Имате ли очертан профил на кандидат, който може да бъде точният човек?

– Моето мнение е, което не го премълчавам, че БСП се нуждае от рестарт, връщане към автентичните й ценности, от нова платформа, с която да се обърне към трудовите хора, към онеправданите, кооперациите, синдикатите, младите хора, които все още не са се реализирали в живота, и да даде нов инструментариум за решаване на тези проблеми. Да дойде ново поколение в ръководството на партията. Доста поомръзнаха сегашните, които седят и по пленумите, и по депутатските банки, вече повече от 10 – 15 години. Динамична е ситуацията, нуждаем се от нов импулс, енергия.

Съгласна съм със Сергей Станишев, че този дебат на конгреса трябва да е много сериозен и да има атмосфера на честен и другарски разговор в партията. Надявам се, че конгресът ще прояви тази зрелост и делегатите ще излъчат ново послание към партията и обществото.

– БСП досега обичайно получаваше третия мандат от президента Румен Радев. Сега обаче той предпочете „Алианс за права и свободи“. Какъв е вашият коментар?

– За мен беше малко изненадващо, но смятам, че подходът му е правилен от гледна точка на политиката, която отстоява от времето, когато излезе от президентството с вдигнат юмрук и каза: “Мафията, вън!”. Не искам да правя дълбоки анализи как беше превзето ДПС от Делян Пеевски и изгонен основателят Ахмед Доган, дори от собствените му жилища – това беше едно рейдърство в политиката. Може би решението на Радев е жест на подкрепа към този етнос, който е разделен и объркан.

– При хипотеза, че в 52-рото НС я има партията на Румен Радев, как ще комуникирате?

– Конгресът ще трябва да избере и нов съюзник. Имаме конгресно решение за ГЕРБ и за санитарен кордон около ДПС-„Ново начало“. Естественият съюзник са президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова и всички, които подкрепят този санитарен кордон. Звучи малко абстрактно, но аз съм убедена, че съвсем скоро тази конфигурация ще се изясни.

– Тогава да допуснем ли, че бихте влезли в коалиционно управление с ПП-ДБ в следващия парламент?

– Ако продължават с линията за борба със завладяната държава и връщане към нормалността, към демократичната държава, да. Но ако те не желаят и връщането на социалната държава, както ние сме по конституция, тогава не бихме могли.

– Имате ли вече консенсусна фигура, която да подкрепите на конгреса?

– Има изключително много достойни хора, които биха могли да оглавят БСП. Те сами сега в тази кампания ще се появят и проявят. Мисля, че председателят на Софийската градска организация Иван Таков има много добър профил, младите хора в Младежкото обединение Габриел Вълков и Атанас Атанасов също са подходящи. Крум Зарков заяви желание да участва в тази надпревара.

Най-важното за мен е идейният разговор, който ще проведем на конгреса, платформата, която ще приемем, и оттам ще произлезе и изборът на новия лидер, с нова енергия.

Интервюто може да чуете тук.