Отново достойна и държавническа постъпка на президента Румен Радев! Влезе в ролята на институция – гарант на Конституцията, държавния и обществен интерес, на нуждата от реално честни избори. Отказа да е „гумен печат“, който да подпише указ с подадените му имена, и в частност – това на Калин Стоянов, който бе оставен като вътрешен министър. Както преди 4 години – през лятото на 2020-а президентът Радев каза „Стоп!“ на задкулисието, беззаконието, превръщането на силовите институции в бухалка срещу неудобните. Отказът да подпише Указ за служебен кабинет с МВР-министър Калин Стоянов е силен държавнически акт, който отговаря на интересите на обществото. И ще остане такъв, независимо от медийната и политическа истерия, която „ужилените“ от този акт ще предприемат в близките дни!

Преди дни ГДБОП разби интернет сайт, който е извършил тежкото „престъпление“ да иронизира „феномена” Пеевски. А представяте ли си какъв натиск ще последва по време на изборите, които и за Бойко Борисов, и за групата на Пеевски ще са сталинградска битка – за Борисов за първото място, а за Пеевски – за оцеляване! И всичко това с ресурса на МВР – от подслушването през компрометирането на опонентите до чадъра над купения и корпоративен вот. А по принцип справи ли се МВР в последната година със задачите си? Намаля ли престъпността? Изчезна ли усещането на хората, че се връщат мутренските времена и поръчковите убийства? Имаше ли големи удари срещу мафията и групировките? Подобри ли се социалният статус на българския полицай? Намаляха ли „чантаджиите“ в системата? Изчезна ли страхът от местните феодали в малките общини, или обратното – той стана задушаващ!?

Именно запазването на Стоянов в МВР бе голямото и неприкрито желание на ГЕРБ и на Пеевски. Затова бяха истеричните вопли как кандидат-премиерката Горица Грънчарова-Кожарева била подложена на натиск, снимките с „тайнствения“ емисар на президента, който оказвал натиска (всъщност – снимка на мъж в кресло в кулоарите на парламента!). И разбира се – сценките с полицаите, протестиращи в защита на министъра (такава хореография помним и около овладяната прокуратура!). Е, кой на кого оказа натиск, щом Грънчарова остави Стоянов и го защитаваше като Матросов на амбразурата, проваляйки не само собственото си премиерство, но хвърляйки държавата пред ръба на конституционна криза! Толкова голям залог е Калин Стоянов!? Толкова жесток ли може да е страхът от задкулисието, че Грънчарова да предпочете не нормалния и логичен ход да предложи друг кандидат на държавния глава, а да превърне държавата в заложник на удобния на статуквото вътрешен министър! 

Държавата не може да е заложник нито на един конкретен министър, нито на икономическите интереси и властови мераци на Борисов, Пеевски или който и да е друг. Помним как само преди няколко месеца след натиск на Бойко Борисов бе подменен външния министър и на негово място бе предложен заместник-председател на ГЕРБ. Тогава държавният глава също отказа да подпише Указ с ясния аргумент – изборите в чужбина ще бъдат компрометирани, ако се организират от министър, толкова тясно свързан с една партия. Тогава премиерът Главчев отстъпи и конституционният ред бе запазен. Защо сега Грънчарова отказа при още по-категоричен аргумент – с Калин Стоянов в МВР общественото напрежение не може да бъде успокоено, съмнението в честността на изборите ще бъде засилено, а с него и демотивацията на избирателите да гласуват!? Нека Грънчарова каже истината – дали й е оказван натиск да запази Стоянов – и какъв натиск, от кого, с какви средства и методи? Тя дължи истината не на президента, а на цялото общество!

Ако Калин Стоянов наистина толкова милееше за системата на МВР, ако беше с вмененото му от медийния слугинаж патриотично и държавническо мислене, как щеше да постъпи? Да иска да запази министерското си кресло на всяка цена, или обратното – щеше да отстъпи крачка назад, за да запази реда и стабилността в държавата?

Случилото се за пореден път показва, че е време тази парламент да прегласува абсурдните и неработещи поправки в Конституцията, които ограничиха избора на служебен премиер. Държавният глава, избран пряко от народа, има легитимността сам да преценява и да поема отговорността за служебните кабинети, които да предложи. И нека напомним, че повечето служебни правителства в новата ни история се справиха с кризите и оставиха добра следа в паметта на обществото. Последното важи с пълна сила за служебните кабинети, назначени от президента Румен Радев, които преведоха България през каскада от кризи в периода 2021-2023 г. – неспособността на политическата класа за нормален диалог и съставяне на стабилна власт, последствията от пандемията от КОВИД, инфлацията, газовата криза, последствията от бушуващата в близост до нас война, бяха организирани прозрачни и честни избори, обществото бе успокоено. Ето затова е време да приключи реваншисткият абсурд с „домовата книга“ и президентът отново да носи отговорността за справянето с кризите предизвикани от партиите, които пораждат нуждата от институцията „служебен кабинет“!

Проф. Светлана Шаренкова