Приятели, нашата скъпа и мила, евроатлантическа баба - Иво Инджев, е написала чудна статия за Русия и България, като съпоставя пряко двете държави. Според тази, както казах мила, но иначе много грозна бабичка, Русия крета някъде на самата опашка на икономическото, демократичното и каквото още се сетите в тоя дух развитие, докато България - но тук се хванете за палците на краката или за палците на най-близко стоящия до вас, за да не паднете от изумление - та, България е сред отличниците в 'сичките тия благини.

Постът на необръснатата бабка е твърде дълъг, но за сметка на това изключително тъп, за да ви го преразказвам и разбира се няма да го правя, обаче някъде към средата тя, Инджев, свежда до знанието на заинтересованите следното:

"Към статистическите обобщения мога да добавя и личните си наблюдения от един селски магазин в Балкана, сам по себе си витрина на замогването у нас в сравнение с мизерията от времето на “соца”, когато в същото село караха само в определени дни хляб и можеше да се купят през останалото време олио, солети, вестници и още няколко трайни стоки. На това място за социални контакти с интерес установявам напоследък как местните хора си споделят впечатления от екскурзии в чужбина, включително и за екзотични дестинации."

Край на цитата и край на смъртта на мозъчни клетки, каквато неминуемо предизвиква едно такова бабишкерско твърдение.

В някакво балканско село местните рупат дефицитни някога банани и обсъждат впечатленията си от екскурзии по екзотични дестинации.
Представям си го...

На едната маса 82 годишната Цонка разказва на скоро навършилия кръгли 80 години Стамат за двуседмичното си посещението в Хонолулу, а самият Стамат я цака с неговите три седмици на Малдивите, седмица на сафари в Африка и три дни Ол Инклузив в затворен Сейшелски комплекс, където освен да се кисне в джакузито е разцъквал табла с Бил Гейтс и Джеф Безос.

На съседната маса столетницата Кера, с подкрепата на младата, някъде шейсетгодишна леля Гуиневир спорят с бай Гуфи и чичо Коце къде според личния им опит предлагат най-добрия брънч - в хотел Шератон на остров Пукет или Резиденшъл Парка към голф игрището във Флорида.

На бара в този местен джаз клуб в неспоменатото от баба ви Иво балканско село са почти пред бой в спор къде е най-удачно да инвестират пенсиите си - на Уолстрийт или в смесеното дружество за развъждане на калифорнийски червеи и копаене на биткойни регистрирано на Каймановите острови, където вече цяло село е почивало на смени за по десет дни през зимата.

Абе, екзотика до екзотика! И това само в едно балканско село. Ами селата в икомически богатите български северозападни общини? Това във Видинско, Монтанско, Врачанско... Малииии, там сигурно се замерват с екзотични резервации през дуварите!

Оставете това обаче - кесаревото кесарю, Божието Богу, а богатството на богатите европейски българи по селата.
Това, което мен ме най-много разтърси е един коментар под поста на баба Инджев, този на снимката. На някаква Rossitza Kralcheva. Предполагам се превежда като Росица или пък Росиза. Кралчева. Бе, нещо много аристократично има в тази хохло дама...

Тя прави забележка на бабет Инджев, както сами виждате и твърди, че по времето на соца в България е нямало солети. Солети, бе, солети! Нямало е. Ама добре, че Роси е имала приятелче с баща международен шофьор, та си е кусала, както казваме из Варненско, от този деликатес. Солетите са били деликатес нали..
Само на Запад е имало такоз нещо. Във ФеРеГето вероятно. И в Австрия. В Социалистическия блок - тц! Солети! Е, нямало е!

Ужас и белени картофи! Ако въобще е имало и картофи...

Иван Иванов