На 5 ноември в САЩ ще се състоят изключително оспорвани президентски избори. Изходът от вота ще окаже съществено влияние в глобален мащаб, включително и върху редица социални и политически процеси у нас, пишат от „Галъп интернешънъл болкан”. По този повод агенцията се включва в мащабно социологическо проучване за нагласите и очакванията към Доналд Тръмп и Камала Харис, проведено в 43 държави по света под егидата на международната Асоциация „Галъп интернешънъл” (основана през 1947 г.).

Ако българите бяха изправени пред електоралната дилема „Доналд Тръмп или Камала Харис”, мнозинството щеше да предпочете Тръмп. Той би получил 49%, а Харис – 36%. Само 15% от анкетираните не заявяват предпочитание към някого от кандидатите. Сходни са и нагласите, които споделят респондентите, независимо от личните си пристрастия, за това кой ще спечели вота в Щатите – 46% очакват това да е Тръмп, а 36% – Харис. В същото време мнозинството от нашите сънародници смята, че битката за Белия дом има съществено значение за нашата страна и ще влияе върху случващото се в икономически и политически аспект – 57%. Едва 12% намират, че събитията Отвъд океана няма да имат такова влияние, а 7% оценяват влиянието им като малко.

Освен по-висока подкрепа за Доналд Тръмп, българите свързват и по-високи положителни очаквания с него. Така, например, 34% очакват евентуален президентски мандат на Тръмп да подобри позицията на САЩ в света, докато делът на гражданите, които декларират такова очакване към Харис, е 25%. В полза на кандидата на Републиканската партия на САЩ е и пропорцията при въпрос кой от двамата потенциални президенти може да донесе повече стабилност – едва 20% смятат, че това би била Харис, докато 35% свързват такова очакване с Тръмп.

Резултатите от изследването показват и някои интересни регионални различия в Европа във връзка с отношението към кандидатите за Белия дом. В тяхната основа стоят социо-културни, исторически и идеологически фактори. В Западна Европа преобладава подкрепа за либерал-прогресистката кандидатура на Харис, докато в Източна – за кандидата на американската консервативна десница Тръмп. Показателно е, че най-висока е подкрепата за Камала Харис в Скандинавието, където лявото, социал-либералното и засилената преразпределителна роля на държавата традиционно определят облика на социалния и политически модел. Ако имаха такава възможност, за кандидатката на Демократическата партия на САЩ биха гласували цели 85% от избирателите в Дания, 82% във Финландия, 81% в Швеция, 81% в Норвегия. Обратно, в Източна Европа, където историческите промени след падането на Берлинската стена бяха свързани с демонтажа на всевластната тоталитарна държава и присъщата за нея социална уравнивиловка, се наблюдава по-висока подкрепа за кандидата на американската консервативна десница Доналд Тръмп, като най-високите стойности се регистрират в Сърбия - 59%, в Унгария - 49%, в България - 49%, в Словения - 43%.

В световен мащаб картината е по-различна най-вече по отношение на очакванията към евентуалното управление на всеки от кандидатите. Двама от всеки трима души в обхванатите от проучването 43 държави смятат, че въздействието на американските избори върху тяхната страна ще бъде „много силно/високо“ – 67%. Проучването разкрива също, че своето очакване Харис да подобри позицията на Америка в света споделят 38%, докато с Тръмп такова очакване свързват само 19%. Ако Харис е президент, би могла да подпомогне за повишаване на стабилността според 32%, докато управление на Тръмп би допринесло за намаляване на глобалната стабилност, казват 49%. Ясно мнозинство от 59% в 43-те изследвани държави биха посъветвали американския президент да вложи повече американски ресурси в помощ на Украйна или поне да ги запази на сегашните нива.

В световен мащаб са интервюирани общо 40 888 души в 43 държави. Във всяка държава представителна извадка от около 1000 мъже и жени беше интервюирана през октомври 2024 г. лице в лице, по телефона или онлайн. Размерът на статистическата грешка за проучването е между +3 и 5% при 95% ниво на достоверност.