Всеки четвърти българин е бил жертва на насилие или е бил свидетел на такова. Това показват резултатите на проучването на психолози от Великотърновския университет и женското дружество "Екатерина Каравелова" в Силистра, съобщават от БНР. Проучването е направено в цялата страна и е обхванало 3500 деца и възрастни. Авторите на изследването го представиха пред българските евродепутати и пред народни представители от правната, образователната, здравната и социалната комисии в Народното събрание и настояват за спешни промени.

Масово българите признават за домашно насилие само шамарите и побоя, но не и вербалното, емоционалното и сексуалното насилие, като стереотипите на мъжете и жените са различни, както и на хората от селата и градовете, сочи проучването, което продължи 30 месеца и установи, че всеки четвърти българин е попадал в ситуация на насилие.

Данните не са неочаквани, коментира проф. Велислава Чавдарова от ВТУ:

"Не, не ни изненада, защото агресията в българското семейство е устойчива тенденция. Няма нищо извънредно. Това, което е различно, са причините в момента, които се наблюдават, т.е. определено, освен вътрешносемейните отношения, категорично влияние има социално-обществена, дори политическа среда и този агресивен подход към взаимоотношенията изобщо".

Продължават обществените нагласи, че проблемите с насилието трябва да си останат в семейството, а когато жертвите добият смелост да потърсят защита, изваждането от критичната ситуация става бавно, държавната машина е тромава, затруднена е работата с насилниците, отделно имаме и все по-силен и по-разпространен език на омраза от политиците. Проблеми има дори с традициите ни и разбиранията за патриархат, коментира психологът доц. Иван Иванов:

"Патриархалните традиции и норми, според участниците в малките населени места, са ресурс за предпазване от насилие. Докато участниците от големите населени места смятат, че патриархалните традиции способстват и отключват проявите на домашно насилие. В някаква степен имаме изцяло разцепена ситуация".

Много тревожни са изводите, които правят психолозите от разговорите си с ученици. Стереотипите са непробиваеми, коментираха проф. Велислава Чавдарова и гл. асистент Петя Трифонова:

"Особено в малките населени места децата не възприемат като насилие дори и преживяно такова. Това, че децата са били малтретирани, бити или присъствали на сцени с домашно насилие не променя техните стереотипи", посочи проф. Чавдарова.

"Всички ползваха концепциите, наблюденията, моделите вкъщи. Ако една майка е толерантна да бъде обиждана или каквото и да е друго, те смятаха, че това е нормално, чисто финансово да са обезпечени", допълни гл. ас. Трифонова.

Нужни са много сериозни промени в образователната, здравната и социалната политика на страната. Въпреки че преди няколко месеца имаше промени в Закона за домашното насилие, правилникът за прилагането му е неработещ, коментира Галя Иванова от женското дружество "Екатерина Каравелова" в Силистра, а темата е била обсъдена на срещата с българските депутати:

"Това просто е спешно да се случи, защото към момента има едни промени в законодателството, които са доста адекватни, но на практика кой следи за тяхното изпълнение и как точно се случват нещата – няма нормативна уредба, която да го регламентира, актуална нормативна уредба. Правилник има, но той не е съобразен със Закона за защита от домашно насилие".

Психолозите от ВТУ и женската неправителствена организация са обсъдили с депутатите темата за домашното насилие да влезе в образователните програми, поясни доц. Иван Иванов:

"Да могат гъвкаво през различни ролеви игри да се решават конфликти, така че още на ранно училищно ниво да има нещо като превенция и децата да са чувствителни към темата".

Езикът на омразата е превзел българската политика и затова е нужен:

"Етичен кодекс на публичните личности. В изказванията и становищата да не се подчертават и да не се злоупотребява с полово-ролевите стереотипи, защото сега да не говорим на какъв език си говорят и как се обиждат в Народното събрание".

На законотворците ни са предложени и законодателни промени.

"Политиката в сферата на семейството и насилствените отношения да върви към по-голяма прозрачност, по-голяма координираност, съответно бюджет, поемане на отговорност и създаване на адекватна система, която да може да работи и с жертвите, и с насилниците", посочи доц. Иванов.

Мащабното изследване, проведено сред 3500 деца и възрастни в 28-е области в страната, може да стане основа на национална програма за работа по проблемите с домашното насилие, още повече, че сега се структурира националният съвет за противодействие на домашното насилие и секретариатът към него. Нужно е да се преосмисли, че подходът към различните райони трябва да е различен, коментира Галя Иванова от силистренската неправителствена организация:

"Домашното насилие е такъв феномен, който не засяга единствено семейството, той засяга и устоите на държавата. Много е важно да не приемаме, че отношенията в семейството са само вътре в семейството. За нас ще е голямо постижение, че ние нямаме работа".

Още новини четете в категория Новини