Над две трети от избирателите се притесняват, че икономическата криза ще затрудни ежедневието им.

56,6% са против подписаното споразумение с Украйна. Данните са от последното проучване на агенция „Сова Харис“, проведено за „Труд news“.

Подкрепа за партиите и политическата сцена

Проучването показва относително стабилна подкрепа за основните политически сили през последния месец.

Начело е проектът на бившия президент Румен Радев, като „Прогресивна България“ регистрира нарастване на подкрепата. ГЕРБ-СДС запазва стабилни позиции, което прогнозира оспорвана битка до финала на кампанията.

Според резултатите предстоящият вот очертава нов двуполюсен модел в политическото пространство.

Ключов фактор за развитието след изборите ще бъде представителството на партиите в Народното събрание и възможността за формиране на правителство и квалифицирано мнозинство, способно да реализира реформи в Конституцията и да избира ръководства на регулаторни органи.

Трета политическа сила се очертава коалицията ПП-ДБ, която може да играе решаваща роля при създаването на реформаторски блок. ДПС е на четвърто място и може да повлияе върху квалифицираното мнозинство и реформите в съдебната система.

В този контекст присъствието на коалицията „БСП-Обединена левица“ също става значимо. „Възраждане“ се очертава като корективна сила, която като опозиция може да въздейства върху ключови решения.

Икономическата криза и обществените нагласи

Високите цени и инфлацията остават основна тема на предизборната кампания – за повече от половината избиратели това е най-важният въпрос.

69,8% от пълнолетните българи се опасяват, че кризата може да влоши материалното им положение до степен, че ще им бъде трудно да се издържат, докато едва една четвърт смятат, че няма да се стигне дотам.

Мнозинството от населението разпознава, че проблемите с инфлацията и високите цени се влияят от международни обстоятелства. Затова позицията на политическите сили относно военните конфликти и външнополитическата линия на България оказва сериозно влияние върху подкрепата за тях.

Външнополитически въпроси и доверие

Обществото демонстрира ясно неодобрение към споразумението с Украйна, подписано от служебното правителство. Високият процент колебаещи се показва, че темата е сложна и не всички разполагат с достатъчна информация.

Мнозинството избиратели предпочита умерена и балансирана външна политика по отношение на конфликти като тези в Украйна и Иран, подкрепяйки дипломатически подходи, които защитават интересите на всички страни.

Подкрепата за пълно съгласие с политиката на Европейската комисия остава ограничена, а значителният дял неопределили се показва несигурност в международната обстановка. Много граждани проявяват скептицизъм към последователността на ЕС, вярвайки, че към конфликтите се прилагат различни стандарти, което подхранва евроскептични нагласи.

Очаквания за изборите

Общественото доверие към възможността изборите да произведат стабилно управление е ниско – негативните оценки надвишават положителните, а високият дял колебаещи се показва хронична политическа нестабилност. Критични са и нагласите към способността на служебното правителство да осигури честен вот.

Дейността на президента Илияна Йотова получава по-скоро положителна оценка, като делът на позитивните мнения надвишава негативните, което показва стабилен обществен образ и признание за ролята ѝ като арбитър в политическата система.

В същото време около една трета от избирателите все още не могат да вземат решение дали ще гласуват, което подсказва потенциал за промяна в електоралните нагласи и възможни изненади в резултатите.

Обобщение

Данните от проучването на „Сова Харис“ показват засилване на интереса към гласуването с наближаването на изборния ден. Очаква се активността да достигне около 3 милиона души.

До изборите остават 10 дни – обикновено критичният период, когато събития като скок на цените на горивата или подписаното споразумение с Украйна могат да повлияят значително върху поведението на избирателите.

Проучването е проведено между 2 и 6 април 2026 г. сред 800 пълнолетни българи чрез стандартизирано face-to-face интервю в дома на респондента.

Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: ±3,5%.