Залагам си главата: тази криза може да се върне по-рано, отколкото си мислим. Миналия път южноевропейците я предизвикаха. Този път са северноевропейците с неуморния си натиск за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП.

През 2010 г. гръцкият дефицит, превишен с около 20 милиарда долара, предизвика най-тежката финансова криза в Европа след Голямата депресия. Но това е нищожна сума в сравнение с допълнителните разходи за отбрана, които европейските страни са на път да похарчат: 500 милиарда долара, според моите изчисления, всяка година. Дефицитът на Гърция е просто дреболия, но увеличението на военните ни разходи е доживотна присъда. След 10 години ще сме похарчили цели 5 трилиона долара. Това е в допълнение към това, което вече харчим.

Хората лесно се объркват от големи числа. Нека погледнем това в перспектива. Когато лейбъристкото правителство във Великобритания прекрати плащанията за гориво на пенсионерите през зимата, това им спести по-малко от 1,8 милиарда долара. Всички помним яростните политически реакции и неуспешния обратен завой. Ако Великобритания наистина беше сериозна в постигането на целта на НАТО от 5% от БВП, правителството на Обединеното кралство щеше да трябва да харчи цели 100 милиарда долара всяка година. Това е 55 пъти повече от спестяванията от субсидиите за гориво. Всъщност това е повече от половината от целия бюджет за социални помощи на Обединеното кралство, с изключение на пенсиите.

Не става въпрос само за Обединеното кралство. Виждате числа, които са извън графиките за всяка западноевропейска страна. Тази седмица лидерите на НАТО са на път да се съберат в Хага, за да се споразумеят за най-влиятелното във фискално отношение решение, с което политиците някога са се ангажирали в съвременната история. Те го правят без избирателен мандат.

Никой от тях не е водил кампания за това, включително тези, които дойдоха на власт на последните избори, като Киър Стармър или Фридрих Мерц. Никой от тях не е получил официален мандат от парламентите, които в крайна сметка са отговорни за фискалните разходи в западните демокрации. Те правят това, защото Доналд Тръмп просто извади това число от шапката си. Беше просто число. Можеше да каже четири или шест.

Никой не е направил предварително проучване за това от какво всъщност се нуждае НАТО и как най-добре се придобиват необходимите способности. Говорим за най-голямата фискална програма в човешката история – защото европейците са смъртно уплашени, че Тръмп ще ни даде на руската мечка.

„Доналд Тръмп просто извади целта от 5% от шапката.“ Ето как обикновено се правят военните инвестиции сега.

Правилният начин да се направи това е да се започне идентифицирането на заплахата и наличните възможности за противодействие. Европа несъмнено ще трябва да закупи възможности, които в момента не притежава – особено в области като електронна война, киберсигурност, сателитни системи и технологии за дронове.

Това, което се откроява в европейските разходи за отбрана, не е колко малко харчим в сравнение със САЩ, а колко неефективно ги харчим. Европа има шест пъти повече оръжейни системи от САЩ. Нашите дронове, танкове, ракети и военни кораби са несъвместими помежду си. НАТО-Европа има 178 оръжейни системи, в сравнение с 30 в САЩ. Европейските страни имат дузина различни видове гаубици, вид артилерийски оръдия, предназначени да изстрелват снаряди по траектория с висока дъга. Според Ройтерс, европейците харчат около 6-11 милиона евро за всяко от тях, докато САЩ харчат 2 милиона евро.

Не би ли започнал един рационален плановик по сигурността с подобно съображение?

Ако наистина сериозно се интересувате от повишаване на отбранителните способности на Европа, бихте обединили тези неща. Европа не се нуждае от единна армия, но се нуждае от единна агенция за обществени поръчки в областта на отбраната. Това не може да бъде ЕС, дори само защото Обединеното кралство и Норвегия не са членове.

Може да ме обвините, че съм тъпак. Живеем в едни от най-богатите страни в света и сме изправени пред екзистенциална заплаха. Така че кого го е грижа за цената? Съгласен съм, че заплахата е реална. Русия води войни в Европа. Тя е замесена във враждебни дейности в Балтийско море. Тя се намесва в изборите и стои зад кибератаки срещу западната цифрова инфраструктура. Путин е наредил използването на химическо оръжие във Великобритания за преследване на бивши шпиони.

Също така вярвам, че е важно да укрепим отбраната си, за да разубедим руските лидери от всяка идея, че биха могли да изпробват гаранцията за сигурност на НАТО безнаказано. Не бива да се самоубеждаваме за война, както правят някои луди глави сега. Но трябва да сме в позиция да водим такава. Съмнявам се, че новата ни цел на НАТО ще ни помогне да направим това.

Като се има предвид липсата на политическа воля за обединяване на покупките ни за отбрана, какво ще си помисли Путин за новообявената ни цел за разходи от 5%? Той вече харчи 6-8% от руското икономическо производство за отбрана, но последствията са много по-големи, отколкото предполагат тези цифри. Той няма дузина несъвместими гаубични системи. Чрез президентски диктат той пренасочва промишленото производство на частния сектор към отбраната. Той плаща само част от цената на отбранителното оборудване, която ние плащаме. Неговата технология може да не е толкова напреднала, колкото нашата. Но за разлика от западните страни, Русия е способна бързо да увеличи производството. Путин също така получава доставки на оръжия и войници от Северна Корея, дронове от Иран и съвременни технологии с двойно предназначение от Китай. Западът, и особено така наречените експерти по Русия, които непрекъснато се появяват в медиите, упорито подценяват устойчивостта на руските военни вериги за доставки. Путин е много по-страховит воин, отколкото западните експерти смятаха, че ще бъде.

И така, как би реагирал лидер, който е на власт от четвърт век и е водил няколко войни, на обявленията на НАТО за увеличение на разходите за отбрана, което избягва всякакви болезнени решения? Още по-лошо е, че много страни от НАТО, като Франция или Германия, ще трябва да финансират това чрез дълг, защото нямат политическото мнозинство, за да повишат данъците или да намалят разходите. Германия ще трябва да харчи 130 милиарда долара допълнително годишно за отбрана. Това е приблизително размерът на социалния бюджет на федералното правителство. Те няма да заменят социалните си системи с купони за храна, нали? Това е нещо, което Путин би могъл да направи.

Ако НАТО поеме по пътя на финансираните с дълг разходи за отбрана, има вероятност пазарите на облигации да ни атакуват преди Путин. Прословутите „охранители“ на пазара на облигации ще се бият на страната на руснаците. Те бяха тези, които донесоха кризата с държавния дълг в еврозоната. Тяхната работа е да атакуват държави, които не са финансово устойчиви. Западноевропейските икономики с нисък растеж няма да се измъкнат от този дълг, както се случи след Втората световна война. Финансирано с дълг увеличение на разходите за отбрана от такъв мащаб може да тласне някои западни страни към ръба на пропастта.

Педро Санчес, испанският премиер, е единственият западен лидер, който открито се обявява срещу програмата за разходи за отбрана на НАТО точно по тази причина. Това би дестабилизирало страната му, каза той. Но Испания не е единствената страна в беда, нито дори основната. Санчес е единственият, който признава това.

Путин знае, че западните страни нямат политическо мнозинство, което да е в полза на жертвите в подкрепа на толкова високи нива на разходи за отбрана. Финансирана от дълг отбранителна програма ще засили това мнение. Той увеличи собствените си разходи за отбрана, като конфискува чуждестранни активи. Той също така използва суверенния фонд на Русия. Той увеличи данъците върху компаниите и данъците върху доходите за хората с по-високи доходи. И е на път да направи нещо, с което ние, европейците, се борим: да засили сътрудничеството в областта на отбраната с приятелски страни, особено с Китай.

Едно от стратегическите предимства на Русия и Китай са големите им доставки на важни стоки. Това, което стана ясно в търговския спор между САЩ и Китай е, че Китай е готов да използва монопола си върху редкоземните елементи като геополитическо оръжие. Тези магнити са жизненоважен компонент не само за двигателите на електрически автомобили, но и за военните самолети. Русия ще има неограничен достъп до тези магнити. Китай няма да отреже напълно Запада, но ще го дискриминира.

Западът вече е започнал да губи технологичното си господство, на което се радваше от 70-те години на миналия век – времето, когато Съветите започнаха да изостават. Например, в областта на изкуствения интелект Китай е настигнал Запада и е световен лидер в слънчевите технологии. Китайците имат повече население. И покупателната им способност става все по-голяма от нашата.

Може би най-хубавото нещо, което може да се случи на Запада, е да се измами с новата цел за разходи за отбрана – така че 5% да се окажат просто още една западна фантомна програма за разходи. Киър Стармър иска да прекласифицира 5 милиарда паунда инвестиции в разгръщане на широколентов интернет в селските райони като ключов военен приоритет. Чувам, че германците обмислят да отчитат субсидията за цената на електроенергията като военна инвестиция.

Истината е, че не искаме да се откажем от удобствата си, камо ли от националния си суверенитет, за обществени поръчки за отбрана. Ние сме хартиени войни. Путин го знае.

Автор: Волфганг Мюнхау, директор на Eurointelligence и колумнист на UnHerd.

Източник: UnHerd, чрез Opposition.bg