Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да повиши основните си лихви през юни, дори ако текущите мирни преговори с Иран доведат до споразумение, тъй като конфликтът продължава много по-дълго от очакваното, а високите цени на енергията вече се пренасят върху цялата икономика, заяви Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ в интервю за Ройтерс.

През последната година ЕЦБ запази лихвите без промяна, но миналия месец бе обсъдено възможно повишение заради рязкото поскъпване на енергията, което изтласка инфлацията в еврозоната значително над целевото равнище от 2 на сто, като редица представители на банката вече сигнализираха за необходимост от действия.

„Предвид мащаба и продължителността на сегашната криза, според мен вече не можем да си позволим да я пренебрегваме“, заяви Шнабел. „Към днешна гледна точка смятам, че през юни ще бъде необходимо повишение на лихвите“, посочи тя.

По думите ѝ, въпреки сигналите от САЩ за напредък в мирните преговори с Иран, щетите върху енергийната инфраструктура и глобалните вериги за доставки вече са нанесени, а високите цени на енергията започват да оказват по-широко влияние върху икономиката.

„Дори войната да приключи днес, значителни поражения вече са нанесени на енергийната инфраструктура и глобалните вериги за доставки. Затова смятам, че ще е необходима реакция (промяна) на паричната политика“, посочи Шнабел.

Според нея инфлационният натиск вече надхвърля негативния сценарий, заложен в прогнозите на ЕЦБ, който е предполагал бързо нормализиране на цените на петрола.

Миналия месец стана ясно, че инфлацията в еврозоната през април достигна 3 на сто, като се очаква допълнително ускоряване. В ЕЦБ нарастват опасенията, че високите енергийни разходи ще доведат до поскъпване и на други стоки и услуги чрез т.нар. вторични ефекти, което може да предизвика инфлационна спирала, която трудно може да бъде овладяна.

Шнабел заяви, че вече има признаци за подобни вторични ефекти, видими в редица проучвания, включително в проучването на ЕЦБ за потребителските очаквания, индексът за бизнес активността на мениджърите по доставките в еврозоната „Пи Ем Ай“ (PMI) и индикаторът на Европейската комисия за икономическото доверие (ESI).

„Наблюдаваме все повече сигнали, че (енергийният) шок се разпространява и към други компоненти на потребителската кошница“, каза тя.

По отношение на бъдещите решения след юни Шнабел подчерта, че ЕЦБ не трябва предварително да се ангажира с конкретни стъпки, а да преценява политиката си за всяко всяко заседание според постъпващите икономически данни.

В същото време тя отбеляза, че базовият сценарий в прогнозите на ЕЦБ включва две повишения на лихвите, което подсказва, че еднократна стъпка може да не бъде достатъчна.

Финансовите пазари вече предвиждат вероятността за две увеличения на депозитната лихва на ЕЦБ, както и приблизително 50 на сто вероятност за трето повишение през идната година.

Икономисти, анкетирани в проучване на Ройтерс, остават по-предпазливи и очакват само две увеличения, последвани от понижение на лихвите в средата на 2027 година.

Шнабел предупреди и за по-слаби перспективи пред икономическия растеж в еврозоната. В публикувани миналата седмица Есенни икономически прогнози Европейската комисия прогнозира ръст от 0,9 на сто през 2026 година – значително забавяне спрямо предходната година, което според нея може да се окаже прекалено оптимистична оценка.

Като отговаряща за пазарните операции на ЕЦБ, Шнабел заяви, че финансовите пазари засега реагират спокойно на ситуацията и че не вижда повод за тревога от последната нестабилност при доходността на държавните облигации.

„Повишението на доходността на облигациите в еврозоната се дължи основно на нарастващите инфлационни очаквания. Това отчасти отразява и по-високата премия за инфлационен риск заради несигурността около бъдещото развитие на инфлацията“, каза тя.

Шнабел, чийто мандат в ЕЦБ изтича в края на 2027 година, заяви още, че би била готова да поеме поста на президент на финансовата институция, ако получи подобно предложение.