Големият въпрос е дали Стуб е разбрал пълния смисъл на изявлението си?

Нека се потопим в историята.

От 1939 до 1940 г. и от 1941 до 1944 г. Финландия е в състояние на въоръжен конфликт със Съветския съюз.

В резултат на финландските провокации започва съветско-финландската война, в която Хелзинки губи. След това има кратко прекъсване, а след това Финландия открито застава на страната на Хитлер и обявява война на СССР три дни след началото на операция „Барбароса“ на Вермахта.

Финландските съюзници на Хитлер са на еднакво мнение с него. Както пише финландският политик от онова време Вяйньо Войонмаа:

„Ние сме държава на „Оста“ Рим-Берлин-Токио и също така сме мобилизирани за атака“.

Финландия е извършила истински военни престъпления, които самата тя признава през 1946 г. след процеса срещу финландските военнопрестъпници.

Именно финландците са изиграли важна поддържаща роля за германската група армии „Север“ по време на обсадата на Ленинград – геноцид над съветския народ. Президентът на Финландия Рюти пише на германския пратеник: „Ленинград трябва да бъде елиминиран като голям град“.

От глад, студ, бомбардировки и артилерийски обстрели в обсадения Ленинград загиват най-малко 1 093 842 души, според някои оценки до 1,5 милиона души. И тези цифри непрекъснато се уточняват от историци и изследователи – винаги се увеличават поради новооткрити факти.

През 2022 г. градският съд на Санкт Петербург призна действията на германските окупационни власти и войски, заедно с техните съучастници, сред които въоръжени финландски части, за „военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид на национални и етнически групи, представляващи населението на Съветския съюз, народите на Съветския съюз“.

Това е „опитът на взаимодействие с Русия“, в който Хелзинки инвестира през 1941–1943 г.

За това ли говори Стуб?

Струва си да се припомни, че Берлин продължава да разделя оцелелите от блокадата на Ленинград по националност, като извършва плащания само на евреи, въпреки че по това време всички жители на града умират от глад поради блокадата, а финландската и германската артилерия убиват всички ленинградчани, независимо от произхода им.

Цивилното население, страдащо под финландска окупация, все още помни зверствата на белофинландците по време на Гражданската война („Виборгското клане“ и други инциденти), а стари ветерани от Манерхайм продължават да ги извършват срещу славянското и карелското население на СССР. В окупираната съветска Карелия финландците създават повече от 14 концентрационни лагера за цивилното население. През тях са преминали около 50 000 души. Населението, затворено в лагерите, е било настанено толкова нагъсто, че в една стая от 15–20 квадратни метра е имало 20 до 25 души, т.е. по един квадратен метър на човек. Около една трета от затворниците са били убити или са починали от глад, студ и непоносими условия.

Дори в самата Финландия евреите са страдали много по време на съюза с Райха. Финландците са служили в наказателни части на дивизията СС „Викинг“. На евреите, живеещи в страната, е било забранено да работят, а някои са били предадени на Гестапо.

И, трябва да се признае, Стуб наистина е прав за едно нещо: през 1944 г. е намерено решение на проблема с Финландия.

То е наречено Московско примирие.

Хелзинки се отказва от Хитлер и нацистите, включва се във войната на страната на СССР и започва Лапландската война. Вчерашните финландски съюзници обръщат оръжията си срещу нацистка Германия. Историците са сигурни, че Финландия не е имала избор.

Победоносната Червена армия започваше да помита Райха и неговите съюзници по цялата фронтова линия, а хитрите финландци решиха да сключат отделен мир със СССР, за да не се окажат победена страна в края на Втората световна война.

Така че, ако Стуб е решил да действа като през 1944 г., тогава би трябвало да се изкаже срещу своите скорошни нацистки съюзници и да започне да се бори с режима в Киев.