През 2013 година Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) открива оперативна разработка срещу двама мъже от пловдивската ъндърграунд сцена – Румен Атанасов, известен като Козела, и Борис (или Борислав) Димитров, наричан Боре Канадеца. В документацията, според по-късни журналистически разкрития, се твърди, че двамата са основни играчи в трафика на кокаин от Южна Америка към България и същевременно контролират нелегалните телефонни залози на футболни мачове – дейност, известна като „черно тото“.

Това е почти всичко, което българската общественост знае за случая. Официални съобщения от ДАНС, ГДБОП или прокуратурата от онова време няма. Арести, обвинителни актове или публични изслушвания – също. Разработката остава в тъмната зона на специалните служби и излиза наяве едва десет години по-късно, когато името на Канадеца отново се появява във връзка с големи залавяния на кокаин.

Кой е Боре Канадеца

Боре Канадеца е фигура от старата школа на ВИС-2. Пловдивчанин, свързван с разпадналата се групировка на братята Илиеви. След убийството на Жоро Илиев през 2005 г. ВИС-2 се разпада на по-малки фракции. Канадеца и Козела се настаняват в Слънчев бряг – около хотел „Алба“ и крайбрежната алея, където контролират ресторанти и територии. Те никога не са плащали рекет на Митьо Очите, но до 2015 г. не влизат в открит конфликт с него.

Медиите описват Канадеца като „митичен ъндърграунд бизнесмен“, който рядко се снима и почти не дава интервюта. Една от малкото публикувани негови снимки се появява едва през 2023 г., когато ГДБОП започва да го свързва с 500-килограмова пратка кокаин, открита на кораба „Верила“ в Ирландия.

Какво пише в разработката от 2013-а

Според оперативни източници, цитирани от няколко независими издания през 2023–2024 г., в разработката на ДАНС срещу Козела и Канадеца изрично се посочва:

• че двамата се занимават с трафик на кокаин от Южна Америка към България;
• че са основни играчи в морския транспорт на наркотика;
• че контролират изцяло „черното тото“ – незаконните телефонни залози върху футболни срещи.

В някои версии на същата информация акцентът пада предимно върху Козела. Там се споменава, че той е бил в близко обкръжение на сръбския гангстер Сретен Йосич и на лице с прякор Боби Мекото, както и че е имал връзки с висш служител в ГДБОП, който по онова време е бил сочен като възможен „чадър“ над наркоканали.

Канадеца е включен в разработката като партньор. Публичните източници обаче не дават никакви допълнителни подробности – нито конкретни пратки, нито суми, нито имена на посредници. Няма данни дали разработката е довела до подслушвания, претърсвания или залавяния. Изглежда, че тя просто е „заглъхнала“.

Десет години по-късно

Името на Боре Канадеца се връща в новините едва през декември 2023 г., когато на кораба „Верила“ (собственост на Параходство „Български морски флот“) са открити около 500 кг кокаин. Оперативни източници твърдят, че реалният собственик на пратката е именно Канадеца. Година по-късно – през декември 2024 г. – на бургаското пристанище са заловени 1500 кг чист кокаин. Отново се появява същото име: организатор на канала е „митичният“ Боре Канадеца, а зад операцията стои колумбийският картел „Меделин“.

Във всички тези публикации журналистите се връщат към 2013-а. Разработката на ДАНС се цитира като доказателство, че Канадеца и Козела са били на радара на службите още преди повече от десетилетие. Въпросът, който остава без отговор, е: защо тогава нищо не се е случило?

Сянката на „Монопола“

След 2015 г. Канадеца и Козела създават собствена група за рекет и търговия с наркотици, управлявана от Божидар Кузманов – Божо Кравата. Тази структура, известна като „Монопола“, се превръща в основен конкурент на Митьо Очите в Южна България. Конфликтът ескалира до стрелба през 2016 г. пред ресторант „4You“ в Слънчев бряг. Канадеца е заподозрян и като поръчител на атентата срещу Очите, но отново без публично обвинение.

„Монопола“ е описвана като пирамидална организация от около 20 души, предимно от Пазарджик, със строго разпределени роли. Реалните лидери в сянка според полицейски източници са именно Канадеца и Козела.

Какво остава неясно

Случаят от 2013 г. е класически пример за българската „сива зона“ между специалните служби и организираната престъпност. Разработка има. Данни има. Публичен резултат – няма. Десет години по-късно същите имена се появяват при рекордни залавяния на кокаин, а обществото научава за старата разработка едва когато вече е късно.

ДАНС никога не е коментирала случая публично. Прокуратурата също мълчи. Остава само журналистическото разследване, което събира отломките: една стара оперативна бележка, няколко анонимни източника и едно име, което се връща отново и отново – Боре Канадеца.

Въпросът не е дали е бил на радара през 2013-а. Въпросът е защо радарът така и не е проработил.