Пропуск в закона или добре обмислена схема е в основата на всичко това?
Вероятно и двете, но в цялата история по събиране на лични данни има някои свързващи нюанса.
Във всички подадени заявления, които са шест на брой, освен, че са с идентични въпроси, което законът уж забранява е посочен един и същ адрес за контакт.
Надяваме се, че вече сте обърнали внимание, че в пет от всичките шест заявление лицето за контакт е едно и също – Милена Кирилова Хорозова. Свързахме се с нея по телефона, но тя отказа да отговори на въпросите ни и затвори телефона си.
Как така при силно намалял интерес по документи за предоставяне на лични данни и подкрепа на подписката тези инициативни комитети и към днешна дата са в положение да продължават да събират подписи?
В публикуваната на сайта на Народното събрание документация ясно се вижда, че внесените подписи през април 2024 година са едва на 26 лица.
Въпреки това следващ инициативен комитет внася ново заявление, за да продължи да събира лични данни, които да достигнат до „колосалната „ цифра от подписите на само осем лица!
Но както вече показахме в първата част нещата не спират до тук, а внесено ново заявление за продължаване на събиране на подписи.
Възможно ли е да са събрани много повече лични данни от български граждани, които да са отишли по друго предназначение?
Логичен въпрос, на който би следвало да отговорят съответните институции.
При всички случаи остават много, много въпроси, които трябва да получи обществото, особено когато през последните 15 месеца са се провели няколко избора, за участие в които са необходими подписи на български граждани.