Разследването е насочено към отделението по оперативна гинекология на „Пирогов“, където според представените данни инструменти и консумативи за еднократна употреба, включително хирургически ножове, се обработват и използват повторно при сложни гинекологични и лапароскопски операции.

Тази практика може да създаде риск за пациентите, когато противоречи на указанията на производителя и на действащите изисквания за безопасност.

Заповед за многократна употреба на еднократни консумативи

Според разследването на Валя Ахчиева повторното използване на медицински изделия в отделението е било разпоредено със заповед на неговия началник.

Част от лекарите, чиито обяснения са представени в репортажа, посочват социални мотиви за практиката – желанието да бъдат спестени разходи на пациентките.

Това обаче поставя въпроса дали икономическите съображения могат да оправдаят използването на инструменти по начин, който не е предвиден от производителя.

Проверка на вестник „Сега“ установява, че до април 2026 г. медицинският стандарт за превенция и контрол на вътреболничните инфекции е съдържал възможност за обработка и повторна стерилизация на изделия за еднократна употреба „по изключение“.

В действащия след промяната стандарт подобна възможност вече не е предвидена, посочва изданието.

От съществено значение за изясняване на случая е кога са извършвани конкретните операции, какви изделия са използвани и дали действията са съответствали на приложимите към момента правила.

Лекари твърдят, че практиката е разпространена и в други болници

Разследването предизвика реакции в социалните мрежи, включително от медицински специалисти, които заявяват, че повторното използване на еднократни консумативи не е изолиран случай.

„Това не се случва само в „Пирогов“, а навсякъде, с всичко, което може да мине стерилизация (а понякога дори и да не може)“, написа Василена Киара Димитрова, позната от протестите на младите медици.

Тя разказва, че лично е ставала свидетел на повторна стерилизация на комплекти за лапароскопски операции, въпреки че материалите, от които са произведени, не са предназначени за подобна обработка.

По думите ѝ пациентите доплащат между 200 и 300 евро за такива комплекти, като тя поставя въпроса дали в някои случаи болниците не получават средства за нови консумативи, без действително да ги закупуват.

Кой носи отговорност – ръководствата или лекарите?

Позицията на Василена Киара Димитрова предизвика и остър спор за персоналната отговорност на медицинските специалисти.

„За тези практики не обвинявайте лекарите, а това как се управлява тази система“, написа тя.

Част от коментиращите обаче настояват, че лекарите имат професионално задължение да сигнализират за практики, които могат да застрашат здравето на пациентите, независимо дали са разпоредени от ръководството.

Със собствено свидетелство се включи и медикът Борис Таблов. Той разказва за многократна употреба на определен вид ларингеални маски, използвани при анестезия.

По думите му в няколкото български болници, в които е работил, не е виждал тези маски да бъдат използвани само веднъж.

„Докато първото нещо, което научават младите колеги – без значение лекари, сестри и т.н., е как еднократният консуматив се използва н-пъти – така ще е“, коментира Таблов.

Според него проблемът е свързан с организацията и приоритетите на здравната система.

„Докато не върнем в центъра на системата човека, а не парите – така ще е“, заключава медикът.

Пациенти разказват за инфекции и усложнения след операции

След разследването се появиха и свидетелства на пациенти и техни близки за тежки усложнения след болнично лечение.

Жена от Бургас разказва, че след ревизия на тазобедрена става баща ѝ е развил вътреболнична инфекция, последвана от още пет операции и тежко увреждане.

Други потребители описват предполагаеми случаи на инфекции след гинекологични интервенции, проблеми с ортопедични импланти, счупени хирургически инструменти и неизправни катетри.

Тези разкази повдигат въпроси за качеството на медицинските грижи, но сами по себе си не доказват, че усложненията са причинени от повторна употреба на еднократни изделия. За установяване на такава връзка са необходими медицинска експертиза и проверка на конкретните случаи.

Скандалът поставя въпроса за контрола в здравеопазването

Разкритията идват на фона на други съмнения за злоупотреби в здравната система.

По-рано през годината внимание привлече информацията за 4116 регистрирани случая с диагноза „открита рана на половия член“ за една година в спешния институт – средно над 11 случая дневно.

Необичайният брой регистрации повдигна въпроси за начина на отчитане на медицинската дейност и необходимостта от контрол върху отчетените диагнози. Сам по себе си броят им обаче не доказва неправомерно получаване на средства.

Междувременно председателят на Българския лекарски съюз Николай Брънзалов коментира друг случай, свързан с разследване срещу медици в Пловдив.

Той изрази недоволство от начина на провеждане на полицейската акция, като заяви, че действията създават впечатление за задържане на тежки престъпници.

Брънзалов коментира и ролята на пациентите, които според него са били наясно с определени практики.

„Видели са благинките на системата, взели са ТЕЛК“, заяви той.

По въпроса за евентуално изключване на замесени лекари от съсловната организация Брънзалов посочи, че има установен ред за действие, но нарушенията трябва първо да бъдат доказани.

Случаят с „Пирогов“ поставя на дневен ред необходимостта от отговори на няколко основни въпроса – колко широко е разпространена повторната употреба на еднократни изделия, кой разрешава подобни практики, как се отчитат разходите за консумативи и как се гарантира безопасността на пациентите.