Геният, който виждаше отвъд лицето и превръщаше болката в шедьоври
Рембранд Харменсон ван Рейн е един от най-великите нидерландски художници и гравьори.
Характерно за него е, че се интересува главно от човека и по-точно от отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държанието.
Той се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот. Дори Гьоте казва за Рембранд: „Ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство“.
Освен портрети, библейски и митологични сцени, Рембранд рисува много пейзажи и различни природни офорти.
Неговите пейзажи изобразяват страданието в природата в образите на съборени от бурята дървета или зловещи небеса с мрачни облаци.
Рембранд е роден на 15 юли 1606 година в град Лайден.
Той е деветото дете на Хармен Геритсон ван Рейн и Нелтген Вилемсдохтер ван Зойтбраук.
Семейството му е относително заможно — бащата е мелничар, а майката е дъщеря на хлебар.
Като дете Рембранд посещава местното латинско училище, а след това постъпва в известния Лайденски университет.
След известен период от време става чирак на местния художник Якоб ван Сваненбург, който рисува предимно исторически сюжети.
През 1623 година за 6 месеца е ученик на известния художник Питер Ластман в Амстердам.
Рембранд и неговият приятел и колега Ян Ливенс откриват собствено ателие в Лайден, а през 1627 година творецът вече приема ученици.
Жени се за Саския ван Ойленбург, която е от заможно семейство.
Този брак го издига високо в социално положение и му позволява да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности.
Годините на семеен живот със Саския дават силен тласък на творчеството му.
Животът на твореца е белязан от поредица лични трагедии. Синът му Румбартус умира два месеца след раждането си, а дъщеря му Корнелия — едва на три седмици.
През 1640 година със Саския имат втора дъщеря, която също наричат Корнелия и която умира месец след раждането.
Само четвъртото им дете Титус доживява до зряла възраст. Саския умира през 1642 година, малко след раждането на Титус.
Предполага се, че причината е туберкулоза. Картините на Рембранд, изобразяващи я на смъртно легло, са сред най-чувствените му творби.
В един момент любовта отново спохожда Рембранд. От края на 40-те години той живее със значително по-младата Хендрике Стофелс, която първоначално е негова прислужница.
Художникът е изключително плодотворен в работата си. До средата на XX век се смята, че е автор на повече от 600 картини, около 400 гравюри и 2000 рисунки.
Но по отношение на рисунките, до наши дни оцеляват по-малко от 100.
През последните години от своя живот Рембранд рисува някои от своите най-значими автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци.
Той умира на 4 октомври 1669 година в Амстердам и е погребан в необозначен гроб в гробището на църквата „Вестеркерк“.
Източник: ARTday.bg
Още новини четете в категория
Култура
18.9 С
16.7 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
