Вероятността за развитие на деменция е значително по-висока, отколкото се смяташе досега. Според мащабно проучване от 2025 г., проследяващо голяма извадка от възрастни в продължение на над три десетилетия, средната вероятност човек да развие деменция между 55 и 95 години е 42%. Този риск е още по-висок при жените и хората с генетична предразположеност.

В ерата на застаряващо население и продължаващо нарастване на хроничните заболявания, превенцията на когнитивния спад се превръща във все по-значима тема. Но един съществен фактор често остава извън полезрението – влиянието на хроничния психологически стрес върху мозъчното здраве и риска от деменция.

Екип от учени от Центъра за здравословно остаряване към Пенсилванския университет анализира именно тези връзки – как постоянният стрес ускорява когнитивното стареене и как може да бъде управляван, за да се забавят мозъчните увреждания.

Защо днешните възрастни изпитват повече стрес?

Съвременните възрастни и хора на средна възраст в САЩ съобщават за по-чести стресови преживявания в сравнение с предишни поколения. Основните причини: икономическа нестабилност, несигурност в заетостта, по-дълъг работен живот и липса на достатъчно средства в пенсионна възраст.

Този социален контекст прави още по-важно да се разбере как постоянният стрес влияе на когнитивната функция в дългосрочен план.

Докато краткотрайният стрес е част от ежедневието, хроничният стрес – продължителен, интензивен или повтарящ се – е този, който най-ясно се свързва с влошено здраве и по-бърз когнитивен спад.

В скорошен обзорен научен труд екипът на Пенсилванския университет изтъква, че стресът действа на няколко равнища едновременно – психологическо, поведенческо и физиологично – и всяко от тях може да усилва останалите.

Например, самотата в напреднала възраст може да бъде източник на значителен стрес. Тя също така затруднява воденето на здравословен начин на живот и навременното разпознаване на когнитивни промени.

Също така, реакцията на стресови събития може да влоши съня, да затрудни физическата активност и да доведе до нездравословно хранене – фактори, които сами по себе си увеличават риска от деменция. Така се затваря един порочен кръг между стрес и влошено здраве.

Как стресът е свързан с деменцията?

Научната литература идентифицира поне 14 основни фактора, свързани с повишен риск от болестта на Алцхаймер и други форми на деменция. Част от тях са извън личния контрол – като диабет или депресия – но други са свързани с начина на живот: физическа активност, здравословно хранене, социална ангажираност.

Ново изследване от 2025 г. включва стреса като един от 17 припокриващи се рискови фактора за мозъчни заболявания, включително инсулт, късна депресия и деменция. Резултатите подчертават, че управлението на хроничния стрес може да има ефект върху всички тези състояния едновременно.

Кой е по-застрашен?

Индивидуалният контрол върху стреса често е ограничен от обстоятелства. Животът в бедни квартали, липсата на достъп до здравеопазване, до качествена храна или безопасни места за спорт и социализация увеличават честотата и въздействието на стреса, особено в напреднала възраст.

Последни проучвания върху мозъчното здраве в селски и маргинализирани общности показват, че социалната среда значително определя дали хората ще остаряват здравословно или не.

С времето, кумулативното въздействие на стреса разрушава телесни системи и формира дългосрочни поведенчески модели, които допълнително влошават риска.

Добрата новина е, че съществуват доказани стратегии за забавяне или предотвратяване на деменция – и според новия обзорен анализ, ефективността им би се повишила, ако в тях се интегрира управление на стреса. Това включва:

Подкрепа за родителите в изграждането на сигурна среда за децата;
Достъпна психична грижа, нормализиране на ползването на слухови апарати и когнитивен скрининг в първичната медицинска помощ;
Създаване на безопасни и социално активни квартали, където хората могат да се движат, да общуват и да учат през целия живот;
Насърчаване на работодатели да предоставят програми за управление на стреса, които ще намалят бъдещите разходи за здравеопазване.
Въпреки че науката все още търси биомедицинско лечение за болестта на Алцхаймер, няма съмнение, че превенцията – особено чрез управление на хроничния стрес – е критично важна. Ако се включи целенасочено в обществените и здравни стратегии, това би могло не само да отложи появата на деменция, но и значително да подобри качеството на живот на милиони хора в зряла възраст.