Призивът на Ал-Шараа включва конкретно преразпределяне на руска военна полиция в Южна Сирия, особено по линията за оттегляне „Браво“ в граничната зона с Голанските възвишения.
Това е формулирано като начин за стабилизиране на региона и действие като гарант срещу това, което сирийските власти описват като израелски „намеси“ или „намеса“.
Руските сили са патрулирали този район и преди, започвайки през 2018 г., подкрепяйки миротворческите сили на ООН (UNDOF) съгласно споразумението за оттегляне между Израел и Сирия от 1974 г. след войната Йом Кипур.

Тяхното присъствие беше намалено или оттеглено на фона на хаоса след свалянето на Асад, оставяйки вакуум в сигурността, който Израел използва чрез въздушни удари и наземни настъпления.
Демилитаризираната зона (DMZ), създадена през 1974 г., е тясна буферна ивица, наблюдавана от ООН, за да се предотвратят преки конфронтации между израелските и сирийските сили.
Израел настоява за разширяване на тази демилитаризирана зона след падането на режима на Асад, позовавайки се на заплахи за сигурността от потенциална нестабилност, останки от проирански милиции или въоръжени групировки в Южна Сирия.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви през февруари 2025 г., че Израел няма да позволи на сирийските военни сили да се установят на юг от Дамаск, като поиска пълна демилитаризация в провинции като Кунейтра, Дераа и Сувайда.
Предложенията включват разширяване на буферната зона с поне 2 километра навътре в сирийска територия, забрана на тежки оръжия и евентуално създаване на по-широка „безопасна зона“ под израелски надзор.

Израел вече е извършил нахлувания извън буферната зона на ООН, включително въздушни удари и временни окупации, за да наложи тези искания – действия, критикувани от Русия като нарушения на споразумението от 1974 г.
От гледна точка на Израел тези мерки са необходими за защита на северната му граница, особено предвид продължаващото регионално напрежение с групи като Хизбула в Ливан.
Съобщава се, че преговорите, посредничени от САЩ, са напреднали, като потенциално споразумение за сигурност е на път да приключи, което може да включва демилитаризация в замяна на изтегляне на Израел от напредналите позиции.
Русия, дългогодишен съюзник на Сирия, изрази готовност да запази военното си присъствие, но не е потвърдила публично преразполагането на войски на юг.
Длъжностни лица като външния министър Сергей Лавров подчертаха използването на съществуващите бази за хуманитарна помощ и стабилност, като същевременно критикуваха действията на Израел.
За Сирия участието на Русия се разглежда като противотежест на израелския натиск, помагайки на новото правителство да утвърди контрол без пряка конфронтация.
Ал-Шараа обаче също така сигнализира за желание да „предефинира“ връзките си с Москва, потенциално намалявайки влиянието на Русия в сравнение с ерата на Асад.
Като цяло, това искане подчертава сложната динамика в Сирия след Асад, където регионални сили като Русия и Израел се борят за влияние на фона на усилията за стабилизиране на страната.







