Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна разследване за потенциални нелоялни търговски практики от страна на доставчици на храни за малките магазини.

„Изискали сме информация от 400 обекта в цялата страна, за да установим колко пъти доставчиците са увеличавали цените“, обясни председателят на комисията доц. Росен Карадимов в предаването „Лице в лице“ по bTV.

„В случая на т. нар. традиционна търговия в по-силна позиция е доставчикът, който може всяка седмица едностранно да променя цената на продуктите.

Ако не открием забранени споразумения, по силата на подписаното ни споразумение с КЗП и НАП, можем да предоставим събраната информация на приходната агенция, за да извършат проверки при доставчиците“, допълни той.

Председателят на КЗК подчерта, че секторните анализи разкриват данни, които не сочат директно към картел, но показват индикации за необосновано поскъпване на цените.

„Информацията се предава към КЗП и НАП. Ако те имат съмнения за нелоялни практики, сигнализират нас и всеки орган действа според правомощията си“, поясни Карадимов.

Поскъпване след еврото: спекула или неизбежност?

Темата за цените и това кой носи отговорност за евентуално необоснованото им увеличение става особено актуална след въвеждането на еврото.

„Необоснованото поскъпване само по себе си не е пряко в правомощията на КЗК“, отбеляза Карадимов.

Контролът върху цените и санкциите за спекула се осъществяват основно от НАП и КЗП. Ролята на КЗК започва, когато има съмнения за незаконни споразумения между търговци – забранени картели.

„Още преди въвеждането на еврото координирахме действията си с другите регулатори. Обменът на информация е ежедневен – при наличие на индикации за необосновано поскъпване без картел, сигналите се прехвърлят към НАП и КЗП. Ако има съмнения за договаряне между търговци – проверките се водят от нас“, добави председателят на КЗК.

Проверки във фармацията

В момента КЗК извършва секторен анализ на фармацията, като предстои представяне на междинен доклад.

„Ще изпратим въпросници до 400 аптеки в страната, за да получим информация колко пъти доставчиците са увеличили цените през цялата 2025 г., декември 2025, януари 2026 г. и прогнозно за март 2026 г.

Дори да не се установи забранено споразумение, информацията ще бъде изпратена на НАП за проверки“, обясни Карадимов.

Той добави, че Комисията е провела срещи със западни производители на лекарства, които твърдят, че няма предпоставки за повишаване на цените.

Въпреки това, анализът разкрива вертикални концентрации, които деформират пазара.

Разследване на болнични поръчки и минерална вода

Проверки се извършват и по сигнал за възможен картел при обществени поръчки за доставка на храна в болници.

„След получаването на сигнала започнахме детайлно проучване. Събрахме огромен обем информация и в момента се анализират данните от проверките на място в офисите на фирмите“, каза Карадимов.

Внимание се обръща и към надценките при минералната вода – в някои случаи увеличенията достигат до 135%.

КЗК проверява както големите вериги, така и малките магазини, където доставчикът често е в по-силна позиция и едностранно променя цените.

Общият извод е, че ценовият натиск се движи по цялата верига – от производството до крайния търговец. Когато няма данни за картел, информацията се предоставя на НАП за проверки за данъци и спекула.

„Дали последният валс на лева ще се окаже и последен за спекулативните практики, ще стане ясно с резултатите от започналите проверки и предстоящите доклади на регулаторите“, обобщи доц. Карадимов.