Авторката им е родена като Розамунде Скот на днешния ден – 22 септември, през 1924 г. в Лиланд, графство Корнуол, Великобриатния, в семейството на морски офицер. Завършва гимназия и курсове за секретарки, а през военната 1942 г. постъпва като доброволец във флота. Изпратена е да служи в Индия до края на 1946-а.
Същата година Розамунде се омъжва за текстилния предприемач Греъм Пилхер и приема негова фамилия. Семейството заживява в Шотландия, където се раждат и четирите им деца – две дъщери и двама сина, единият от които също става писател. Днес живее в имение близо до град Дънди.
Започва да пише под псевдонима Джейн Фрейзър Розамунд през 1949 г. Създава любовни повести, които излизат в т.нар. джобен формат от издателство „Mills & Boon”, придобито през 70-те години от „Harlequin Enterprises”. Първата книга, която публикува от собствено име, е повестта „А secret to tell” (1955), а от 1965-а подписва всичко като Розамунде Пилхер. Налага й се обаче да почака повече от 20 години, за да се радва на истински успех.
Розамунде Пилхер нашумява като писателка през 1987-а, когато излиза романът й „Търсачите на миди”. От този миг книгите й („Завръщане у дома”, „Зимно слънцестоене”, „Сняг през април” и др.) се издават в огромни тиражи. Продажбите на романтичните й бестселъри надхвърлят 60 млн. екземпляра по целия свят.
Последният й роман – „Зимно слънцестоене“, излиза през 2000 г. Оттогава насам Пилхер не пише, но през 2007-а германската телевизия ZDF започва заснемането на поредица от 59 филма по нейните романи. Те продължават да се излъчват с успех по целия свят. Розамунде Пилхер е удостоена с наградата „Бамби”, а през 2002 г. става Кавалер на Ордена на Британската империя.
Писателката напусна видимия свят на 6 февруари 2019 г.
„Две са най-хубавите неща в живота – парите и сексът, но щом започнеш да ги обсъждаш, разговорът става скучен.”
„Вероятно най-лошото нещо е, когато няма с кого да споделиш спомените си.”
„Да обичаш, означава да не търсиш съвършенство, а напротив, да прощаваш най-ужасните недостатъци.”
„Щастието идва тогава, когато умееш да извлечеш максимума от това, което имаш, а богатството – когато съумееш да извадиш максимума от това, което получаваш.”
„Сигурността е свобода, а свободата е най-ценното нещо в живота.”
„Не мислите ли, че е изключително важно да правиш това, което ти харесва, и за него да получаваш пари? Тогава започваш сам да се уважаваш.”
„Животът си струва само тогава, когато има за какво да мечтаем и към какво да се стремим”.
„Вероятно никой не може да порасне, докато е жива майка му.”
„Трудното можеш да направиш веднага; постигането на невъзможното изисква малко повече време.”
„Думите „ако можех…” винаги идват след събитията. Това е безполезно и никому ненужно самоизяждане.”
„Есента винаги ми действа потискащо. Тя е нещо като тъжна ивица между лятото и Коледа.”
Източник: ARTday.bg