С влизането си в еврозоната България ще придобие ясно конкурентно предимство пред Румъния във всички икономически сектори, най-вече в туризма. Това заяви бившият румънски министър-председател Теодор Столожан в ефира на телевизия Digi24, цитиран от dariknews.bg.
„В края на тази година ще видите какъв международен туризъм е имала България и какъв туризъм ще има Румъния“, заяви Столожан, който е начело на румънското правителство в периода 1991–1992 г.
Столожан, дългогодишен представител на Национално-либералната партия, отново изрази подкрепата си за възможно най-бързо присъединяване на Румъния към еврозоната. По думите му страната от години губи време в теоретични спорове, вместо да изпълнява конкретни условия.
Румъния е поела ангажимент да приеме еврото още с присъединяването си към Европейският съюз, но и до днес няма официален график. През годините са обсъждани дати като 2019, 2024 и 2029 г., без реален напредък.
Според Столожан основната спирачка пред Румъния не е нивото на развитие, а липсата на фискална и финансова дисциплина.
„Ние винаги с математическа точност разбиваме каруцата в оградата и после се чудим защо се налагат болезнени мерки – за населението и за бизнеса“, коментира той. Именно затова, по думите му, еврото е инструмент за налагане на дисциплина, а не награда за богати държави.
Той даде пример с Хърватия, която се присъедини към еврозоната с по-нисък БВП на глава от населението от Румъния.
В румънските медии широко се обсъждат и дребни проблеми около въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. – липса на евро в банкомати или ресто в лева.
„Това са нормални проблеми от началния период. Те бързо се решават“, коментира Столожан. Според него фокусът върху подобни детайли прикрива голямата картина.
„България ще има конкурентно предимство пред Румъния във всички области, особено в туризма“, подчерта той.
Обществената подкрепа за еврото в Румъния е около 59%, показват данни на Евробарометър. Въпреки това страната има най-големия бюджетен дефицит в ЕС, което е основна пречка за присъединяване.
Анализатори, цитирани от Reuters, посочват, че ще са необходими години за стабилизиране на публичните финанси. На фона на висока инфлация, строги икономии и нарастваща крайна десница преди изборите през 2028 г., темата за еврото почти отсъства от обществения дебат.
За да приеме еврото, Румъния трябва:
Бюджетен дефицит под 3% от БВП.
Публичен дълг под 60% от БВП.
Инфлация до 1,5% над средната за най-стабилните страни.
Участие в ERM II поне две години.
Дългосрочни лихви до 2 пункта над водещите икономики.
Докато Букурещ се колебае, София печели време, доверие и пазарни позиции. А според румънския бивш премиер – цената на това забавяне тепърва ще става видима.







old_beggar
11.01.2026 14:45както беше казал п. бочаров: "Да, ама Не!" € инструмент за колониална зависимост, а с приемането на бившата дойчемарка, приемаш и правилата, написани за теб във Франкфурт, Германия…