- Г-н Гълъбинов, говори се, че до края на годината има шанс да влезнем в Шенген. Съществува ли наистина такъв и готови ли сме напълно за Еврозоната?

- В момента ние все още коментираме влизането ни в Шенген от март месец по въздух и вода, но над 90% от товарния транспорт и външно търговските дейности, които България извършва са свързани с преминаване на сухопътни граници. Тоест за нас е значително по-важен въпросът - Кога ще бъдем пълноправен член на Шенген по въздух, вода, но и най-вече по суша? 

Ние имаме шансовете си до края на тази година да направим необходимото, за да можем да бъдем приети в Шенген от началото на следващата година изцяло. Както и да отпадне това голямо неудобство за целия бранш на превозвачи, търговци и туристическия поток. Това ще ни улесни и за пълноправно членство в Еврозоната, тъй като членство в Шенген или предхожда, или е в близка връзка с членството в Еврозоната. 

- Според Вас как ще се отрази отпадането на дерогацията на икономиката в България? Ще доведе ли до проблем с изпълнението на бюджета? 

- Изпълнението на бюджета за тази година би следвало да бъде нормално, без проблеми и в рамките на 3% бюджетен дефицит да се вместим в рамките на гласувания лимит на нови дългове. Включително и да имаме нисък коефициент и ниско съотношение на дълг държавно управление към брутен вътрешен продукт. 

Това което все още е риск е инфлацията и тя ни беше проблем миналата година, когато бяхме отложени с една година за членство в Еврозоната. Сега инфлацията би могла вече да бъде овладяна и намалена достатъчно в първото тримесечие на тази година. Ние трябва да демонстрираме ускорено намаление на инфлацията в България. Това е нашият шанс, за да може след това, когато се прави конвергентния доклад, а той ще се направи за нас в първата половина на тази година и ще е в периода април - май месец, тогава да се вземат предвид тези показатели на ускорена намалена инфлация, която ние да имаме в тези три първоначални месеца на годината. 

Постепенно трябва да доближим средната инфлация на Еврозоната, която между другото в края на миналата година леко се покачи, ако там тенденцията продължи към леко покачване, то ние с ускореното сваляне бихме могли да бъдем много близко до това средно за Еврозоната ниво. Това ще позволи на хората, които изготвят конвергентния доклад да предложат България да стане член на Еврозоната през 2025 г. 

Така ще имаме от втората половина на тази година възможността да извършим ред технически, административни, организационни действия, с които да гарантираме безпроблемното въвеждане на евро банкноти и монети.

- Трябва ли правителството да разчита на повече инвестиции през тази година и в какъв аспект?

- Разбира се не само за тази година. Което и да е правителство трябва да прави повече усилия за инвестиции и за напред, защото в България имаме недостиг на големи структурно определящи икономиката ни високо технологични инвестиции. 

Този недостиг не е от скоро, той е от доста време и в годините ние все не успяваме да привлечем милиардната инвестиция, а други наши съседни държави членки на Европейския съюз успяват. Затова ние трябва да положим значително повече усилия заедно с големите си държавни проекти, които имаме като инвестиции, защото основно това се разглежда в бюджета - че има голяма капиталова програма заделена за инвестиции, но те са основно в национално значими проекти, обекти и други. 

И заедно с тях да могат да се увлекат частни инвестиции, които вече да водят в икономиката като бизнеси и те да бъдат такива. По възможност някоя от тях да е едномилиардна и влизайки в икономиката да създаде нова добавена стойност, нови активи, да отвори нови работни места, да плаща заплати, осигуровки, данъци.

От това имаме нужда - частни и публично-частни инвестиции. 

- Ще продължи ли демографската криза и ще затормози ли това икономическия растеж на държавата ни?

- Ако нямаме достатъчно инвестиции, тогава няма да има достатъчно атрактивни възможности в България за живот, за работа, за обучение и за пребиваване тук. Трудно бихме задържали хората си в България и те биха продължили да емигрират или поне за дълги периоди от време да отсъстват от България, като се опитват да се реализират на друго място. Ако имаме повече инвестиции и предлагане на висококачествена и добре платена работа, шансът да задържим хората е по-голям, както и да се осигури по-висок стандарт на живот по този начин. 

Другото, което е, че България има нужда от допълнително одобрение от социалните си системи - образование, здравеопазване и тази на пенсионното осигуряване - тоест и на тези три места трябва да подобрим нещата, така че да бъде привлекателно за българите да останат в България. Както и други хора да искат да дойдат и да останат в България, на които също да им харесва да учат тук, например, защото образованието ни ще бъде качествено или да искат да работят тук, защото доходите ще бъдат добри. 

Както хора от други европейски страни, така и от други трети страни да им харесва да дойдат да се реализират в България. По този начин ще борим демографската криза - с по-голяма раждаемост, по дълга продължителност на живота и с входящ поток от качествени хора, които идват да се реализират в нашата страна.

Интервю на Стефани Василева, MEDIAMALL