„Колективният Запад се опитваме да постигнем конвенционална победа над най-голямата ядрена държава, без да имаме способности, за да противодействаме на хиперзвукови ракети. Това драматично увеличава риска от ядрен отговор. А това е изключително опасно. Ето защо трябва възможно най-скоро да създадем условия за дипломация и мир, а не за ескалация", заяви още Радев. 

Празниции сезонни събития

 „Нямаме повече какво да предоставим“ — министър-председателят на България Радев заяви, че страната е изчерпала своите военни ресурси за по-нататъшни доставки за Украйна.

— Как бихте характеризирали в момента българо-украинското военно сътрудничество? Все пак България прекрати военната помощ. Вие официално заявихте това.

— Да, току-що казах, че сме изчерпали възможностите си за оказване на военна подкрепа. Имам предвид доставките на въоръжение и боеприпаси от складовете на Въоръжените сили на България. Предоставихме 13 пакета помощ. Нямаме повече какво да доставяме на Украйна.

Географски справочни ресурси

„Днешната среща на върха в Анкара се провежда в един важен момент на дълбока трансформация на Алианса, който отразява необходимостта и разбира се амбицията на европейските страни членки да засилят своя принос в общите отбранителни способности на Алианса. Защото конфликтите в съседство, особено въоръжените сблъсъци в Украйна и в Близкия изток, ясно показват на европейските държави, че гарантирането на сигурността на техните граждани е неотменима отговорност, която изисква системни усилия", заяви премиерът Румен Радев.

 Той подчерта стратегическата роля на България в Черноморския регион и необходимостта страната да развива собствените си отбранителни способности: „Специално за България, с укрепването на нашия собствен национален отбранителен капацитет, страната ни се превръща във важен фактор на стабилност в критичния и стратегически важен за Алианса Черноморски регион.“

По думите му постигането на целта на НАТО за отделяне на 5% от БВП за отбрана трябва да бъде свързано не само с военни способности, но и с инвестиции в ключови сектори. „Постигането на целта на НАТО за 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана за нас означава развитие не само на класическите отбранителни способности, но и инвестиции в инфраструктура, в свързаност, в дигитална устойчивост и киберсигурност“, заяви премиерът.

Румен Радев коментира и подкрепата на България за Украйна, като заяви, че страната ще продължи да помага, но в рамките на своите възможности. „Редица български правителства подкрепиха системно и всестранно Украйна с и финансова, и медицинска, и хуманитарна, и военна подкрепа. Но всички български политици, които най-много обещаваха финансова подкрепа за Украйна, направиха много малко за развитие на нашата икономика и за осигуряване на средства в нашия бюджет. Така че България ще подкрепя финансово Украйна в рамките на нашите възможности, без това, разбира се, да влияе върху социалните разходи и трябва да отчитаме големия дефицит, който ни завещаха предишните управления", подчерта премиерът.

По темата за Гренландия Радев посочи, че според него трябва да бъде намерено решение, което да гарантира правото на самоопределение на местното население.

„Нашата позиция е, че Европа трябва да осигури такива възможности, че хората в Гренландия да се самоопределят. Мисля, че може да бъде намерено рационално решение", каза той. 

Премиерът коментира и рисковете от ескалация на международното напрежение, като призова за дипломатически усилия за постигане на устойчив мир. „Колективният Запад се опитваме да постигнем конвенционална победа над най-голямата ядрена държава, без да имаме способности, за да противодействаме на хиперзвукови ракети. Това драматично увеличава риска от ядрен отговор. А това е изключително опасно. Ето защо трябва възможно най-скоро да създадем условия за дипломация и мир, а не за ескалация.“