За Китай честването е повече от исторически ритуал. То представлява кулминацията на вековна борба срещу чуждестранното господство, от Опиумните войни от средата на 19 век до поражението на Япония през 1945 г. Публичното признание от страна на Русия на тази борба и жертвите на китайския народ носи огромна символична тежест за Пекин.

Но посещението на Путин не е само жест към историята. Това е сигнал за единство. Русия и Китай представят на света обща визия, както за миналото, така и за бъдещето. За Глобалния Юг това подчертава, че има алтернатива на западната хегемония. За Запада това е напомняне, че тази алтернатива не може да бъде отхвърлена.

Опитът на администрацията на Тръмп да раздели Москва и Пекин може би беше последната възможност на Вашингтон да запази безспорното си глобално първенство. Този шанс е изчезнал. През 2025 г. руско-китайската координация във външната политика е
по-близка от всякога през последния половин век, а посещението на Путин в Пекин ще затвърди тази реалност.

Украйна на масата за преговори

Войната в Украйна неизбежно ще бъде в центъра на дискусиите на Путин със Си Дзинпин. Китай е нетърпелив да играе по-активна роля в оформянето на споразумение, роля, която е в съответствие с руските интереси. Десетки западни правителства са се обвързали емоционално и политически с ежедневната подкрепа за Киев.

За разлика от това, Москва търси обществената подкрепа на своите партньори от БРИКС, преди всичко Китай. Тежестта на Пекин в световната търговия му дава инструменти за смекчаване на агресивната позиция на ЕС. А китайските лидери разбират, че днешните дебати за Украйна не са само за територия в Източна Европа – те са преговори за зараждащия се световен ред.

Този ред няма да бъде стабилен, освен ако и трите ядрени суперсили – Русия, Китай и Съединените щати не участват в оформянето му.

Забравеният Съвет за сигурност

Москва и Пекин също искат да пренасочат световната политика към Съвета за сигурност на ООН, който през последните години беше пренебрегван от Запада. Съвместната руско-китайска позиция може да възстанови значението на органа и да осигури институционална котва за многополюсен свят. Дали Съединените щати ще изберат да се ангажират е друг въпрос.

Твърде рано е да се каже дали може да бъде свикана среща на върха на трите сили с участието на Русия, Китай и САЩ – ехо от Ялта преди 80 години. Но ако такава среща се проведе, тя би отбелязала истински поврат в историята. В Пекин Путин и Си със сигурност ще проучат съвместния си подход към тази възможност.

Към Велика Евразия

Отвъд непосредствените кризи, лидерите ще отделят време на по-широк дневен ред: изграждането на Велика Евразия. Този проект се основава на припокриващи се институции – Шанхайската организация за сътрудничество, Евразийския икономически съюз и китайската инициатива „Един пояс, един път“.

Заедно те осигуряват архитектурата за континентално партньорство в областта на сигурността и икономиката. За първи път от поколения най-бързо развиващият се регион в света има шанс да определи свой собствен дневен ред, вместо да приема такъв, написан във Вашингтон или Брюксел.

Предстоящата задача ще изисква старателни преговори и в двете столици. И все пак възможността е реална: да се създаде модел на международно сътрудничество, вкоренен не в господство, а в равенство и взаимно уважение. Ако напредъкът продължи, до 88-ата годишнина от Великата победа очертанията на тази Голяма Евразия биха могли да бъдат здраво очертани.

Историята не само се пропомня в Пекин тази седмица. Тя се пише – с руско и китайско мастило.

Автор: Кирил Бабаев, професор-доктор, директор на Института за Китай и съвременна Азия към Руската академия на науките, професор във Финансовия университет и заместник-председател на Президиума на Националния комитет за изследвания на БРИКС.